Тя е преподавател по трудово и осигурително право в Юридически факултет на университета от 1998 г. и практикуващ адвокат от 2007 г. Магистър е по Българска филология и по Право.
По думите й усещането за застои във ВУЗ-а, остъплението от утвърдени управленски и морални стандарти, включително превратно тълкуване и прилагане на закона, колеблива и вечно догонваща политика по доходите, липса на ясна позиция по спорни законодателни решения, касаещи висшето образование и затруднената комуникация с ректорското ръководство са сред основните причини за решението й.
Доц. Филипова посочи като пример практиката в университета трудовите възнаграждения на преподавателите да се актуализират за определен срок и така да се изравняват с минималната учителска заплата. Според нея е притеснителен и фактът, че в избрания за първи път Съвет на настоятелите през 2020 година има публична личност, която е била министър и депутат, което е несъвместимо според закона за висшето образование.
От друга страна в правилника на съвета няма мандатност за членовете, които са с право на глас при вземането на решения. „Вярвам, че това е честната позиция, когато критикуваш и когато имаш куража да жертваш личния си комфорт и да посветиш професионалната си експертиза на важна кауза, каквато за мен е настоящето и бъдещето на ПУ“, допълни мотивите си юристът.
Според доц. Филипова вижданията й за управление на висшето училище изискват едновременно решителност, поемане на отговорност и отстояване на позиции, но и гъвкавост, диалогичност, разумни компромиси и търсене на баланс.
Тя заяви, че ако бъде избрана ще привлече в управлението на университета представители на всички факултети и ще се даде път на всички добри идеи така, че университета не само да оцелява, но и да просперира в условия на жестока конкуренция и бюджетно рестриктивна финансова среда.
Първото нещо, което ще направи е да се запознае с финансовото състояние на университета. Ще разчита на колегите си, които също не са доволни от сегашното ръковоство и искат промяна. „Искам да се върне активното говорене. Да е жива академичната общност, която аз харесвам и обичам, а не да се ширят формализъм и бягство от отговорност“, каза доц. Филипова.
Припомняме, че Общо събрание за избор на ректор и академичен съвет на ПУ „Паисий Хилендарски“ ще се проведе на 22 май 2023 г..
В процедурата по избора ще вземат участие 525 делегати, сред които има представители на всички 9 факултета, както и на двата филиала в Смолян и Кърджали. Сред делегатите на Общото събрание са 420 представители на академичния състав, от които 295 са хабилитирани и 125 - нехабилитирани преподаватели, 94 представители на студентите и докторантите и 11 представители на административния персонал. Присъствието на две трети от всички делегати е необходимият кворум за провеждането на избор.
До момента са издигнати 3 кандидатури - на досегашния ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Румен Младенов, на доц. д-р Атанас Владиков от ФИСН и на доц. д-р Теодора Филипова от ЮФ.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно