„Фокусинг“ – от тялото към душата и обратно

В ежедневието на съвременния човек, стресът и липсата на време са ключови понятия. Придвижваме се от една точка до друга, влизаме от една ситуация в друга, решаваме проблем, винаги бързаме и не сме свикнали да чуваме гласа на собственото си тяло. Струва ни се, че нашите чувства, емоции са просто някакъв ответен отговор на думи или събития, за които е отговорен нашият ум. Но, не е така. Ние влизаме в контакт с външния свят, посредством целия си вътрешен свят, с целия си организъм или по-просто казано с цялото си тяло.

Представете си, че човек, на който много държите ви обиди, по някакъв начин. Какво се случва, когато смисълът на посланието му достигне до вас? Преди, въобще, да имате време да анализирате казаното и да изградите някакво свое разбиране за случилото се, тялото ви реагира. И тази, съответна, реакция има своето продължение и последствия.

Юджийн Джендлин, американски философ и психолог е човекът, който разработва тази терапия. Самият той казва, че фокусирането е път на самоизследване, който приветства нюансирани преживявания, които често пренебрегваме. Ние внимателно внасяме осъзнатост в телата си, където пребивават чувствата и усещанията. Ние позволяваме и се сприятеляваме с всичко, което преживяваме, по начин, който позволява на заседналите места да се разхлабят ... движейки ни към по-голям мир, свобода и мъдрост.

Даниела Пелтекова се занимава с „Фокусинг“, от десет години. Нейн учител е Робърт Лий. Тя живее в Америка, от дълго време и е първата българска преподавателка по „5 Ритъма“, обучавана лично от създателката на танцовата терапия, Габриела Рот. Даниела Пелтекова пише поезия и води проекти по бизнес комуникации, системно мислене и управление на промяната. За нея методът „Фокусинг“ и танцовата терапия „5 Ритъма“ са свързани, защото те от своя страна, се свързват с дълбоките процеси, които се случват в тялото ни, следствие на различни чувства, мисли, емоции, преживявания, мисловни модели, действия и т.н.

„Фокусингът не се прилага само, когато имаш проблем. Може, понякога, да е насока. Например, човек има усещането, че в живота си не е там, където трябва да е, не е на мястото си, не успява да се ориентира в нещата, които се случват. Възможно е да си на ръба на промяната и да се чудиш накъде да поемеш или т.нар thinking on the edge. Това е и малко по-специална територия във фокусинга. Имам предвид, че влизането в тази практика не е задължително да е от проблем нещо, което идва като ментална структура, да работиш по нея. Човек може да дойде и с някакво физическо усещане, например казваш, че много те боли коляното. Идеята е да проследим откъде идва, защо се е случило това? В смисъл, да влезем от чисто физическото към душевното. Какво ни казва тази болка, каква информация ни носи? Коляното може да ни отведе към друга част на тялото или към нещо, което е стаено и ние не сме го разбрали, доразбрали. Получава се едно такова избистряне на нещата“, разказва Даниела Пелтекова.

„Правят се и групи, но обикновено процесът се случва между двама души, в защитено пространство – терапевтираният и терапевтиращият. Човек може да си намери и общност от обучени хора, и да прилагат метода един на друг, също. Като процес е. Но, и в двете практики, във фокусинга и в „5 Ритъма“, винаги има нещо автономно, затова толкова ги харесвам и обичам. Винаги има някакви елементи, които човек може да си прилага и извън стаята, извън терапевтичния модел. Не си зависим от едно специално нещо, което да отключи разбирания“, допълва Даниела Пелтекова.

Повече за метода и случването на нещата, Даниела Пелтекова разказва в предаването "Шейкър".

Чуйте още, в прикачения файл.