„Някой изобщо разбира ли?”
Твърди се, че с тези думи на уста през 1941-ва година си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги. Добре, де, не е написал само една книга човекът, написал е няколко – „Дъблинчани”, „Портрет на художника като млад”, „Бдението над Финеган”, мнозина може би са ги чували като заглавия, а някои дори са ги чели. Но, също както архитектът Гауди остава в света най-вече с прочутата си катедрала „Саграда Фамилия”, така и Джойс е известен най-вече със своя „Одисей”.
Ето откъс от романа, който самият Джойс чете през 1924 година, аудиозапис, от който са направени само 20 копия за продажба в „Шекспир и Ко”, парижката книжарница на Силвия Бийч:
Превод: Господин председател, дами и господа, голямо е моето задоволство да чуя бележките, отправени към ирландската младеж от моя образован приятел. Стори ми се, че се прехвърлих в страна, далеч от тази страна, в епоха, отдалечена от нашата епоха, че се оказах в древен Египет и слушах речта на някой висш жрец, отправена към младия Моисей.
Превод: Кажи сбогом, сбогом, сбогом, кажи сбогом на девичите дни – се пее в песента, чиято музика също е на Джеймс Джойс. И продължава: „щастливата любов идва да те ухажва и го прави по момичешки начин, в зоната на честността, която има жълта панделка върху косите”. А още по-нататък се говори за начина, по който с помощта на един херувим панделката се развързва…..
Колкото приблизителен и груб да е този превод, мисля че добре илюстрира способността на грубияна и извратеняка Джойс да бъде деликатен с думите, да внушава, че не внушава нищо, дори когато наистина не внушава нищо, изобщо, да си играе със словото така, че сигурно и Господ се залива от смях на небето, докато го препрочита в дългите зимни нощи и вижда какви ги е наплескал.
Мнозина не са съгласни с това. Мнозина смятат, че „Одисей” е практически нечетивна книга, прекалено разточителна по отношение на словото и натрупването на думи върху думи, прекалено многопластова, за да може въобще да бъде разбрана, прекалено банална като сюжет и персонажи, за да представлява какъвто и да било интерес за когото и да било.
Може и така да е. Начало на традицията книгите на Джойс да бъдат възприемани по този начин слага неговата собствена съпруга, Нора Барнакъл, прочута с една знаменита реплика към мъжа си – „Защо не пишеш книги, които хората могат да четат”. Знае се, че дъблинската камериерка Нора никога не е гледала сериозно на литературните занимания на Джойс, поне докато той не започва да печели сериозни пари от писане. Но това е нормално, като се има предвид колко дълго тази жена е живяла до коравото ирландско пиянде, чиято представа за пълен трезвеник е човек, който не пие между две отделни пиенета, както става ясно от текста на „Одисей”. И чиито запои дори изтъкнат специалист в алкохолния бранш като Хемингуей нарича „легендарни”. Не знам колцина слушатели си дават сметка, но онова, което отстрани изглежда като весел и безметежен бохемски живот, за най-близките често е истински кошмар. Живели сме в този филм, благодаря! Така че Нора напълно я разбирам.
Не разбирам обаче писателя Паулу Коелю, или поне човекът, който под това име се представя за истински писател. В едно интервю той заявява: „Романът „Одисей” на Джойс е вреден за литературата”. И обяснява това си мнение с друго свое мнение – че текстът на ирландеца всъщност е демонстрация само на стил без никакъв смисъл. И тук е мястото да си призная как аз пък по-горе излъгах, че не разбирам защо Коелю ги дрънка такива. Не точно излъгах, по-скоро се опитах пред очите ви да изградя една безсмислена стилистична фигура. Само че не ми се получи. Не самата фигура, тя е налице - не ми се получи с липсата на смисъл в нея. А стана така, защото онова, което дрънка Коелю, е напълно безсмислено от гледна точка на литературния занаят.
Слава Богу, истинската стойност на Джеймс Джойс, значението му за естетическия дух и характер на модерната епоха, не зависи от оценката на някой си Коелю, който, признавам, на външен вид прилича на писател. Но това е най-добрата му литературна характеристика, а най-обективната е - празна, лъскава опаковка, продукт на скъпа рекламна кампания.
Като споменах рекламен продукт, та се сетих, че, по ирония на съдбата, Леополд Блум, главният герой на романа „Одисей”, е рекламен агент…..Нищо, де. Още по-иронично е, че преди Коелю да се произнесе неподготвен за „Одисей” като за „стил без смисъл”, драматургът Самюел Бекет, да, авторът на пиесата „В очакване на Годо” и в един период от живота си личен секретар на Джойс, отговаря задочно на това. „Тук формата е съдържание и съдържанието е форма” – казва той за „Одисей”. Казва и друго – „Текстът на Джойс не е за нещо, той е самото нещо”. Въпреки че се отнася всъщност за „Бдението над Финеган”, мисля, че това последното е напълно валидно и за „Одисей”. А Бекет е човек, който разбира какво говори, когато говори за литература. Е, доколкото някой изобщо нещо разбира.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той..
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се". Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски. За..
Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на 24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..
„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..
Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..