Синдикални организации се готвят да спрат културните събития в страната за една седмица през месец октомври, ако не бъде увеличен бюджетът за сектор „Култура“. Ще бъдат блокирани театрални и музикални спектакли и концерти. Очаква се да бъдат затворени галерии, музеи, читалища и библиотеки.
Спирането на събитията е заради изготвения от служебното правителство бюджет, който предвижда от Министерството на културата да бъдат "отнети" 37 милиона лева.
В бюджета за 2024 г. организациите настояват за сектор „Култура“ да бъде предвиден един процент от брутния вътрешен продукт. Сега секторът получава 0,5 на сто от БВП.
Пред Радио Пловдив директорът на Пловдивския куклен театър Петър Влайков съобщи, че инициативата е на Съюза на артистите в България, подкрепени от синдикатите и всички актьорски гилдии и организации.
Като представител на Асоциацията на работодателите Влайков посочи, че се борят за достойно заплащане на служителите.
Тези 37 милиона лева, които са отрязани от бюджета на Министерството на културата, са неусвоени капиталови средства от миналата година. Настояваме те да бъдат върнати в бюджета на ведомството, но в друго перо - перо "Издръжка". Така ще послужат за увеличаване на субсидията на сценичните културни институти и ще могат да стигнат до месечните възнаграждения на работещите в сектор "Култура".
Влайков подчерта, че в последините години постоянно говорим за спасяване на културата и необходимостта тя да бъде реанимирана, а всъщност там има системно недофинансиране.
Инвестиция в културата не е необходима, тя е задължителна, категоричен е директорът на Пловдивския куклен театър.
По думите му, тази инвестиция не носи някаква краткосрочна възвръщаемост или печалба. Тя носи една друга добавена стойност, която не се вижда с просто око. Това инвестиция в едно по - нравствено общество с по - високи морални стойности.
В изграждане на един морален компас на обществото. Във формиране на представата за добро и лошо при децата.
В изграждане на национално самосъздание.
Истинската инвестиция е в хората, които са най - големият капитал. Всичко останало наистина в един момент ще се монетизира, защото тези хора ще донесат успехи на държавата. Културата е един от малкото сектори, който връща пари в бюджета, посочи Петър Влайков.
Действията ни са насочени най - вече към политиците. Настояваме те да обърнат внимание на културата, уточни той.
"Служебният министър на културата Найден Тодоров беше един светъл лъч", коментира Петър Влайков.
"Г-н Кръстев е прекрасен мениджър и много добре познава системата", заяви Влайков по повод изибарнето на директора на Пловдивския драматичен театър Кръстьо Крастев за министър на културата в Кабинета "Денков".
Интервюто на Живка Танчева с Петър Влайков е в звуковия файл.
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..
Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот. Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..