„Бюджетът, който ще бъде гласуван днес, всъщност е пътят ни към еврозоната – нисък дефицит, с жертва на някои капиталови разходи, но в същото време - запазване на доверието на електората, защото социални плащания, пенсии, разходи за издръжка на бюджетна сфера, не се съкращават, а напротив – растат“, заяви в ефира на Радио Пловдив икономистът и председател на „Тракия Тех“ Георги Стоев. По думите му това означава, че всички хора, които зависят пряко от бюджета, на практика чувстват някакъв краткосрочен негатив от това.
„Ще трябва да има някакви съкращения, но те по-скоро са в инвестиционната програма“, смята икономистът.
Според него от приемането на еврото ще има доста ползи, защото „левът е както стотинката на еврото, т.е. както българската стотинка се отнася към българския лев, така се отнася левът към еврото – това е една друга номиналност на друга валута.
„Това, което добавяме в плюс към международния имидж на страната е, че тя вече е пълноправен, пълноценен член на Европейската общност във всичките й измерения – не само в търговските и капиталовите потоци, но и в банковия съюз, който вече е и последна стъпка в паричния съюз. Може би трябва да прибавим към това и членството в Шенген, но да се надяваме, че тези неща вървят ръка за ръка политически“, посочи Стоев.
Преки ползи при въвеждането на еврото са, че няма да се налага превръщане от една валута в друга, а на бизнес ниво спестяванията ще са много по-големи, тъй като няма да има транзакционни разходи, разлики по лихвените проценти в различни кредити и целият валутен риск ще изчезне.
Според икономиста има и доста непреки ефекти: „Всеки инвеститор, който в момента чуе за България, ще си мисли Европа. В момента като кажеш България, си мислят – да, тя е в ЕС, но нито е в Шенген, нито е в еврозоната, не е точно ясно къде е, а сега изведнъж, като се каже еврозоната, всеки ще си каже: „Ясно“. Когато един инвеститор открива сметка или захранва сметката на своето дружество, това ще става в евро и отпада националният, местният риск, от който инвеститорите ги боли, когато инвестират на места, наситени с местен риск. В местния риск се включват и други фактори – слаба съдебна система, лоши пътища и т.н., а самите инвеститори си казват: „Тези май не са пълноценен член на Европа, втора категория са в икономиката“.
Георги Стоев е на мнение, че в преходния период, в който се използват и двете валути (а това може да започне много преди самото формално членство), дори разплащанията да не стават в евро, ще може, като се влезе в магазина, да се видят двете цени на стоките на един етикет – и в лева, и в евро.
На въпрос дали дивидентите от държавните дружества ще могат да бъдат взети, експертът напомни, че всъщност държавните дружества не са точно дружества на народа. „Те са дружества на една клика, която ги точи като тръби. Така че хората, които са пряко ангажирани с това, няма да са щастливи. По принцип в търговското право акционерът е в пълното си право да изисква разпределяне на всичката печалба, включително неразпределени печалби от минали периоди“, обясни Стоев.
По отношение на ситуацията в туризма, той бе категоричен, че този бранш има нужда от доста повече от това да свърши войната. „Защото тя ще свърши, но хората няма да искат да идват на скъпо, мръсно и гадно обслужване. Туризмът не е просто пясък и палми. На всеки, който е ходил на 300 км по-далеч от Пловдив на юг, му е ясно, че нито Созопол, нито Слънчев бряг, нито Албена са конкурентни. Други неща ще трябва да се променят“, подчерта Георги Стоев.

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...