Великите европейци - папа Йоан Павел II

Но това равновесие, дето самотно го отстояваш,

едновременно ти изглежда твърде близо и твърде далече.

Наведеш се и в същото време трябва да се изправиш.

(Детето е невнимателно, ще изтича, ще се препречи.)

И отново - мълчание между сърцето, камъка и дървото.

Всеки може да влезе в него. Там ще се съхрани.

Щом не влезе, каквато и видимост да си създава в живота –

той не участва в делата на земните дни."

Това е поезия, писана в ранните години на Анджей Явен, по времето, когато учи в Ягелонския университет в Краков. Истинското име на този поет, актьор, спортист, катерач и кардинал на Католическата църква, всъщност е Карол Войтила, по-късно известен на света и като папа Йоан-Павел ІІ.

Този кавър на „Над дъгата”, прочутата песен от филма „Магьосникът от Оз”, само че прекръстена на „Ние те обичаме”, много често припяват младежите по света, когато се срещат с Йоан-Павел ІІ. А тези срещи са легион. За 27 години той има 104 официални посещения в чужбина и 146 в Италия. Обявил е за блажени 1338 души и е канонизирал 482 за светци. Участвал е в 1 160 аудиенции в сряда и на тях се е срещнал общо със 17 600 хиляди поклонници.

На 7 октомври 1979 година папата посещава във Вашингтон студенти от Американския католически университет, които го посрещат шумно и сърдечно. „Аз също ви обичам. Може би дори аз ви обичам повече. На всички вас предлагам мира и радостта на нашия Господ Исус Христос…..” – обръща се към тях Йоан-Павел ІІ.

Любов – това вероятно е основната, най-често и най-смислено използваната дума в речника на Йоан-Павел ІІ. В Чикаго, по време на същото посещение в Съединените щати, той посвещава специална реч на темата за любовта, в която заявява:

Превод: „Любовта е единствената основа за развитието на човешките отношения.”

През същата 79-та година, но няколко месеца по-рано, на 2 юни, събота, на площада на победата във Варшава, Йоан-Павел ІІ произнася пред около 1 милион поляци думите, с които започва рухването на комунистическата система: “Призовавам Светия дух да изпълни сърцата на вярващите и да промени лицето на земята…..“ „На тази земя” – уточнява артистично той, като прави неподражаем жест с ръце и съвсем отчетливо пред множеството рисува във въздуха географската карта на Полша и Източна Европа. Всички го разбират правилно.

По това време желязната завеса лежи тежко, до задушаване, върху съдбите на хората и народите от Стария континент. Тя е спусната лично от другаря Сталин, който, освен със страшните си престъпления, е известен и с един твърде неинтелигентен въпрос. Когато Молотов след войната споменава, че в лицето на Ватикана комунистическата система има сериозен противник, Сталин го пита – е, и колко дивизии има папата? Задочният отговор на папата-поляк идва тридесетина години по-късно и гласи – само две дивизии и то напълно абстрактни, но за сметка на това - твърде ефективни. Тогава Йоан-Павел ІІ е допуснат от комунистическите власти в родната си Полша само при условие, че няма да произнася речи, с които да провокира съпротива срещу режима. И той наистина не произнася такива речи, просто отправя молба към Светия дух и поставя в основата на съпротивата своите две невидими дивизии – любовта и истината, принципи, които, в крайна сметка, наистина събориха  комунизма по-ефективно от всякакви армии.

Междувременно обаче, тъй като е известно, че КГБ никога не спи и, за разлика от Сталин, добре  знае, че папата е реален и силен с моралната си позиция враг, през 1981-ва година бе организирано покушението на Али Агджа, в което, по един или друг начин, бяха замесени и българските тайни служби. Освен това, срещу Светия отец има подготвени поне още две покушения – през 83 и 87 година, твърди Здислав Крол, бивш началник на канцеларията на епископа на Варшава и организатор на папските визити в Полша по времето на комунизма. Слава, Богу, всички тези опити са неуспешни. Самият папа отдава оцеляването си на закрила свише, най-вече от страна на Света Богородица.

Йоан-Павел ІІ има специални отношения с Божията майка. Точно по време на неговия понтификат църквата разкрива тъй нареченото „трето послание от Фатима”. Това е една дълга и любопитна история за явяването на Богородица през 1917 година в Португалия и нейните три послания. Първото от тях е по-скоро описание на картини от ада. Второто е свързано с наближаващия край на Първата световна война, предсказание за Втората, а също и за кървавата роля, която Русия ще играе в Източна Европа. Третото послание гласи: “Видях град с руини и нови сгради, и облечен в бяло епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник.”

То има различни тълкувания. Мнозина и досега не вярват, че е истинско, вижда им се твърде обикновено. Или твърде неясно. Те очакват истинското послание да разкрие поне името на новия Месия или нещо още по-важно за човечеството. Но толкоз ни е дадено от Светата Дева:

По времето, когато Йоан Павел ІІ е папа, броят на католиците по света нараства от 660 милиона на милиард и сто милиона. Смята се, че именно неговата харизма и политиката му за отваряне на църквата привличат нови християни, най-вече в страните от третия свят. Друга причина за това е, че, колкото суров е папата към престъпния комунистически режим, толкова силно критичен е той и към недостатъците на капитализма. Тезата му за „глобализация на морала” е перфектна, но все пак – само глобално погледнато. Защото пък с противопоставянето си на абортите, на хомосексуализма, на използването на кондоми, той печели врагове, особено в либералните среди. Но как да се очаква друго – глобалният морал очевидно не е и не може да е алтернатива, по-скоро е необходимо допълнение към протичащата в света икономическа и политическа глобализация. Засилването на икуменизма, тоест, сближаването на християнските деноминации, както и опитът за сближаване изобщо между световните религии, също се оценява като проект на Йоан-Павел ІІ с двусмислен резултат. Фундаменталистите от всички страни нападат усърдно този процес, започнат от него. Дърпат го назад също натрупванията на историята и натрупванията на предразсъдъците. Не му помагат несъвършенствата в човешката природа и човешкото мислене. Пък и отреденото от Бога време очевидно не стигна. То изтича на 2 април 2005 година.

Дали сега папа Йоан-Павел ІІ блажено почива отдясно на Христос? Кой знае. Дано обаче поне има достатъчно време, за да слуша любимите си грегориански песнопения, изпълнени от ангелския хор:

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: