"Последната оценка за съответствието на България с правото на Шенген е от 2022 г. и тя потвърждава, че ние сме изпълнили в цялост всички изисквания, за да бъдем приети в Шенгенското пространство. Въпреки това остава необяснимо защо Съветът не ни допуска все още, след като аргументите, с които България и Румъния не бяха допуснати, бяха меко казано спорни". Това заяви юристът Ангел Бузалов преди днешната дискусия в ЕП на внесената от българския Констервативен институт петиция за приемането на България в Шенген.
По думите му, наред с всички юридически аспекти по изпълнението на критериите за Шенген, са посочени и аргументи за икономически, социални и политически вреди, които държавата търпи от недопускането й до зоната. Те засягат вредите за българските професионални шофьори и значително по-лошите условия, в които те работят, загубите на транспортния бранш от 120 до 150 млн евро годишно, нанасянето на огромни щети върху пограничната инфраструктура на България от колоните чакащи камиони на граничните пунктове.
"Съвкупно европейските органи говорят за "зелена" политика, а подобни огромни задръствания от колони нанасят огромни щети с отделяните емисии въглероден диоксит. Нанася се щета на туризма и се възпрепятства дори създаването на общите туристически продукти между България, Румъния и Гърция".
Бузалов бе категоричен, че всичко това нанася и репутационни щети на страната ни.
Той подчерта, че България и Румъния са изпълнили всички предпоставки за допускане до Шенгенската зона още преди повече от 12 години, по оценка на ЕК. Дискриминирането на тези държави е абсолютно неоснователно, още повече, че само четири държави в ЕС са все още извън Шенген.
Бузалов нарече юридически необоснована тезата, че пречка за влизането на България в Шенген досега е било управлението чрез служебни кабинети и че тя е политическа.
"Спекулира се с аргументите на Австрия и Нидерландия, които единствени застанаха срещу решението за приемане. Холандия има чисто икономически аргументи, свързани с националните пристанища, за да не иска да бъдем допуснати, доколкото тук се осъществява една безпрепятствена връзка с пристанищата с излаз на Егейско море в Гърция. Надяваме се, както досега бе упражняван многократно натиск върху България за едно или друго решение да се присъедини към една или друга кауза на ЕС, вкл. и да отстъпи от позицията си по отношение на РСМ, така се надяваме, че с оглед на защитаване на ЕС пред гражданите му, ще бъде оказан натиск и за приемането на България и Румъния в Шенген.
В условията на война, която се води по външните граници на ЕС, за самия него е добре да има много по-голяма степен на интеграция и много по-голямо доверие към всички граждани, особено към тези, които живеят в близост до конфликта. Вярвам, че в много близко бъдеще ще успеем да се договорим за това".
Интервю - звуковия файл:
Първата награда в тазгодишното издание на конкурса "Млад предприемач" на Пловдив спечели Любомир Владимиров с авторската си разработка за автомобилен симулатор. "Това е един проект, в който истински коли са трансформирани в много реалистични симулатори. Качвате се в истинска кола и имате възможност да усетите физиките, които бихте усетили на..
В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..
В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Предимно облачно
Разкъсана облачност