Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Христофор Колумб

Знаете ли коя е най-популярната дума в Европа през ХV-ХVІ век? Не знам да е правено подобно изследване, но ако се направи, вероятно думата ще се окаже „земя”. Разбира се, изречена с ентусиазъм, нещо като – земя-я-я-я. Представете си колко величествена е тази дума, ако я чуеш на разсъмване, възторжено изкрещяна от почти трезвен моряк, възкачен на най-високата мачта с далекоглед в ръка.
 

Годината е 1492, денят - 12 октомври, часът е 2 сутринта. Човекът, който произнася заветната дума „тера”, според едни сведения се казва Родриго де Триана, според други – Родриго Бармехо. Така или иначе обаче, човекът, в чиито уши тя прозвучава най-силно, е Христофор Колумб. Това е петстотин години, преди Ридли Скот да направи филма си „Завладяването на рая”, а Вангелис да напише музиката към него. Но, независимо как звучи думата на различните езици - земя, ланд или терра, тя винаги предизвиква едни и същи асоциации у хората, за които любопитството и стремежът към откривателство, а защо не – и към завладяване, е силно развит инстинкт.

Могат да се организират залагания по темата кои неизвестни около Колумб, са повече – дали свързаните с личността и произхода му, с неговите визии за света и дръзкото плаване през Запада до Индиите или онези, свързани с реалните резултати от това плаване, включително странните феномени около него. Така или иначе, Америка си е била отдавна открита, поне от местните жители. Вече се знае със сигурност, че тя е била открита вече и от викингите, които даже са заселили северното крайбрежие на континента. Има сериозни съмнения, че китайците също са открили Америка преди Колумб, а може би и някои африканци. Всъщност, истината е, че той със сигурност я открива само за нас, европейците. И още по-важно е, че покрай това се пренасят в Европа тютюна, доматите, картофите, царевицата, ванилията, шоколада. Другото, което се смята за пренесено от Америка, е сифилисът. Не знам дали това поне малко може да компенсира сериозния мор, който ние, европейците, сме пренесли със себе си оттатък обаче. Имам предвид както различните заболявания, непознати дотогава в Новия свят, така и маниерът, по който столетия наред върви процесът на колонизация, а също и цивилизационният процес на обръщане на местните „диваци” в правата християнска вяра с помощта на огън и меч. Затова не е случайно, че и досега хората на Карибите съчиняват и пеят песни, като „Христофор Колумб” на Бърнинг Спиър:

Превод: Аз съм стар и знам, аз съм стар и казвам, аз преразгледах нещата и ясно видях, че Христофор Колумб е проклет лъжец, че Христофор Колумб е проклет лъжец.

По-нататък възрастният мулат, мистър Бърнинг Спиър, обяснява: Колумб лъже, че първи е дошъл в Ямайка, там е имало вече местни индианци араваки и дори малко черни хора, които са напълно изчезнали скоро след неговото пристигане. В същото време пък красивата американска бяла лейди, кънтри певицата Сузане Вега, има песен „Светът преди Колумб”, в която онова време се представя за доста неприятно:

Превод: Ако твоята любов бъде отнета от мен, всеки цвят ще бъде само бял или черен и това ще бъде толкова плоско, както светът преди Колумб.

Колкото и романтично да звучи, това с плоския свят всъщност е една от многото заблуди, свързани с експедицията на Колумб – че той е тръгнал едва ли не за да докаже, че земята е кръгла, не плоска. Нищо такова. Всъщност не само той, но и доста други хора са знаели истината. Факт е например, че през същата 1492 година, когато Колумб потегля, в Нюрнберг, Германия, се появява първата карта на света с формата на глобус. Така че проблемът в онзи момент не е бил формата на земята, а разстоянията. Всъщност Колумб тръгва поради грешка в изчисленията. Той, както и мнозина други, мисли земята за по-малка, отколкото тя е и пресмята, че ако тръгне на Запад, ще стигне Азия за месец време, докато през източния път, покрай Африка, откъдето минават португалците, става за няколко месеца. Възможното съкращаване на пътя до богатата на подправки Азия е и въдицата, на която се хващат Фердинанд и Изабела, испанската кралска двойка, която подкрепя експедицията на Колумб, като му обещават при успех да получи титлата адмирал, длъжността Вицекрал на новите територии и други привилегии. Колумб е в разцвета на силите си – мъж на 41, с дълъг опит в морските работи, със силен религиозен пламък в сърцето и с желание да направи нещо, което никой друг не е правил. И така, на 3 август 1492 година по устието на Рио Тинто, Червената река, в океана излизат корабите „Ниня”, „Пинта” и „Санта Мария”. Белите платна с изтъкани на тях огромни, червени тамплиерски кръстове, са издути от източния вятър и носят корабите на запад, към залеза, който в друг, по-абстрактен смисъл, се оказва всъщност истински изгрев за Запада.

33 дни по-късно, преминали през сериозни приключения, които включват непознати зелени водорасли, „странни танцуващи светлини над морето и пламъци в небето”, полудяване на стрелката на компаса, готовност за бунт на екипажа, на 12 октомври моряците все пак чуват възгласа „земя”. Те виждат сегашния остров Уотлинг, най-източния от Бахамите. Два дни по-късно, след като са се научили да пушат бахамски пури, хората на Колумб се отправят на юг и откриват Куба. Там минават на страхотните кубински, свити върху бедрото на невинна девица, но след месец, кой знае защо, развалят качеството с по-лошите хаитянски и ямайски тютюни, откривайки тези два острова. После, със стъпването си на Доминика, всъщност пак правят нещо смислено, доколкото доминиканските пури са най-добри след кубинските…..

Христофор Колумб се връща триумфално в Испания. Той получава обещаните от краля титли и права, подготвя и реализира второ, а после и трето плаване, по време на които достига северните брегове на Южна Америка и така все пак стъпва на американския континент. Положението му в двора и испанското общество обаче става все по-нестабилно поради интриги и доноси, а и поради лично негови грешки. Веднъж е арестуван по обвинение за използване на варварски средства и мъчения при управлението на остров Еспаньола и всички почести са му отнети. Други твърдят, че всъщност е арестуван за магьосничество. Оправдан е от Светата Инквизиция, но, въпреки обещанията, нищо по достойнство не му е възстановено. От това време е и прочутата историята за колумбовото яйце. Колумб разговарял с няколко знатни господа, един от които решил да омаловажи делото му и казал, че тези земи си седят отдавна там и ако не е бил той, някой друг е щял да ги открие. Вместо да отговори пряко, Колумб попитал – а някой от вас може ли да задържи едно яйце право върху масата. Всички благородници опитали, но никой не успял, яйцето все се търкаляло. Тогава мореплавателят чукнал дъното му и го сложил да седне на счупената част, като така  демонстрирал, че и най-простите неща не са постижими за всекиго на този свят. 

В последните години от живота си Колумб става силно религиозен и почти напълно се оттегля от света. Той умира на 20 май 1506 година във Валядолид, а тленните му останки преживяват нещо като второ, собствено приключение. Погребан първо във Валядолид, три години по-късно останките на Колумб са преместени в Севиля. Оттам са закарани в Санто Доминго, столицата на Доминика. През 1795, когато испанците губят острова от французите, те са прехвърлени в Куба. След сто години испанците губят и Куба, но пренасят урната отново в Севиля. После обаче доминиканците намират зазидана в една стена урна с надпис „Дон Кристобал Колон”. Появява се версията, че останките му изобщо не са местени при френското нашествие, а просто скрити. Най-последното откритие обаче, която се базира вече на ДНК анализи, гласи, че всъщност тялото на Христофор Колумб е разделено на две - част от него е останала в Доминика, а другата част е преместена и върната в Севиля. Дано поне душата му е намерила покой в онзи рай, за който триумфално се запъти с три крехки кораба на име „Ниня”, „Пинта” и „Санта Мария”.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


По публикацията работи: Марин Данев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изключителен интерес към експозициите на ГХГ-Пловдив

Повече от 2100 посетители са разгледали изложбите в Градска художествена галерия в Пловдив по време на Европейската нощ на музеите. Постоянните експозиции и временните изложби са видени тази нощ от пловдивчани и гости на града – поотделно и семейно с децата им, за да ги срещат с българското изобразително изкуство.  Над 1200 души са посетили..

обновено на 19.05.24 в 17:32

„Алтер его” – Орфей и сатирична лира

За фестивала на поезията „Орфей – 2024“ ще говорим в „Алтер его“ тази събота. Наградените поети вече са оповестени, но ще направим това и при нас – като повод да поговорим с организатора на седемте издания Антон Баев.  Ще разменим думи и с носителката на големия приз за поезия Мирела Иванова, както и с две от отличените поетеси в две..

обновено на 18.05.24 в 10:18

В "Срещите" - как литературата вижда Пловдив

В навечерието на големия ден 24 май с Емилия Каменова си припомняме знаковите имена, които Пловдив създава в българската литература.  Поглеждаме как литературата вижда Пловдив. Достолепен, могъщ... ..  Но защо тогава е живо това наблюдение: "Изкатерили сме се на раменете на великани, а днес приличаме на джуджета". Слушайте "Срещите" в събота..

обновено на 18.05.24 в 09:01

Здравка Андреева издаде "С музика и Дади по света - Африка"

Чаровна дама, влюбена в музиката и в пътешествията и любим учител на много ученици е Здравка Андреева. За нея кризите отварят нови възможности, а пътешествията – нови срещи и познания. Тя е дългогодишен преподавател по акордеон в Музикалното училище „Добрин Петков“, а след като напуска създава музикалната работилничка „Дади“, в която вече 10..

публикувано на 17.05.24 в 17:18

Антоанета Караиванова- Павлова с нова стихосбирка

Антоанета Караиванова-Павлова е родена, живее и твори в Пловдив. Пише поезия и проза. Има публикации в местния и регионален печат, в национални и интернационални сборници и алманаси. Отличавана е в национални конкурси. По нейни стихове са създадени песни, както и химна на Медицински университет – Пловдив /2020/. Член е на Съюза на учените в България..

публикувано на 17.05.24 в 16:10