Национален празник на 6.IX или на 22.IX, 24 май е с друга символика

По думите му най- подходящата дата за национален празник на България е 22 септември - Денят на независимостта.

Доц. Чешмеджиев припомни, че настоящият 3-ти март е определен като национален празник компромисно след промените в началото на 90-тте. 

"Има периоди, в които той изибщо не е празнуван, тъй като има монархическа натовареност - отбелязва деня на договора от Сан Стефано, който е подписан на датата на коронацията на руския цар Александър II. Имало е периоди, в които дори е бил забранен. След 10 ноември е възстановен като едни компромис. Идеята на демократичната общественост, за да го възприеме тогава е, че в него се съдържа идеята за целокупна България, за Мизия, Тракия и Македония".

Днес се мисли, че той подчертава, че някой ни е освободил, че свободата ни е дадена даром. Това мнение споделя и доц. Чешмеджиев. Според него националният празник трябва да е тогава, когато някой нещо сам е свършил.

Като изследовтел на Кирило - Методиевото дело, историкът припомни, че честването им на 24 май /11 май по стар стил/ не е средновековната дата за почит към тях. 11 май за първи път се появавява в "Успенския сборник" от 12- 13 век - "много интересен, с  много спорен произход и вероятно преписван от Преслав". Там датата там дори не е 11, а 10 май и после преправяна.

По- късно денят става част от българската възрожденска памет и е натоварен с друга символика - за просвета и за култура.

"Според мен този празник не става за национален празник, тъй като има друга символна натовареност", казва доц. Чешмеджиев.

Затова по неговото мнение 6-ти септември  и 22- ри септември са по- подходящи дати за национален празник. 

И Денят на Съединението, и Денят на независимостта поради конюнктурни причини, свързани с противпоставянето на Русия и на двата акта, са били неглижирани, подчерта историкът.  Напрежението в дебата се поражда заради няколкодесетилетното промиване на мозъка на българския народ, който  има много ниска историческа култура, но и заради ниската политическа култура, каза в заключение доц. Димо Чешмеджиев.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.