Нужен ни е дебат, а не джафкане за националния празник

„Поставянето на въпроса за националния празник на страната като злободневно решение, граничи с грешката, защото в него има доза кампанийност и рефлекторност. Това залага оправдания за бъдещи спорове и бъдещи промени. Иначе времето за замяна на 3 март е отдавна преминато. Наблюденията са ми, че много хора продължават да не знаят и даже полагат усилия да не разберат защо“. Това заяви известният скулптор и пловдивчанин Иван Тотев.

Като аргумент, той посочи, че Русия още преди започването на руско-турската  война сключва споразумение с Австро-Унгария,  с което се ангажира, че няма да допусне създаване на голяма славянска държава на Балканите вследствие на тази война.

„Включването на етническите български територии в една наистина голяма национална наша държава, което е обявено на 3 март е лъжа и много скоро след това е било коригирано на Берлинския конгрес с ясното съзнание на Русия. Във времето датата 3 март се е натоварила с изключително много неодобрение и със съзнанието, че ние тогава сме били буквално измамени и че тази дата е компромемнтирана“.

По думите на Тотев, никоя държава не се съобразява с настроенията и с евентуалните реакции на съседните държави, защото националният празник е преди всичко плод на националната митология на съответната нация и не е редно тя да се съобразява с това, чии настроения би засегнала.

Той посочи и още две дати, освен 24 май, които се коментират усилено в публичното пространство – 6 септември и 22 септември.

„Не искам да съм на мястото на управляващите за вземането на тези решения, но споделям собствените си колебания. Датата 6 септември е свързана изключително с Пловдив и региона, защото величието на датата е резултат на нашите усилия и на нашите предшественици. В историята няма „ако“, но доста са сериозните анализатори, които казват, че нашето Съединение на практика е сложило кръст  на националната мечта за обединение с Македония, защото на Великите сили вече им е било пределно ясно, че всяка автономия на Македония рано или късно ще доведе до повторение на Съединението“.

Тотев сподели предпочитанията си за избор на 22 септември и на 24 май.

„До 22 септември се е стигнало след години целенасочен труд на цялата нация и на всички слоеве на обществото, в това чисто и на управляващите. Всеки си е орал браздата, за да си свърши работата, да мобилизира нацията и да осигури дипломатическа поддръжка, защото това към онзи момент не е било нито толкова лесно, нито толкова безспорно. Затова 22 септември е може би един от малкото случаи, когато имаме едно не спонтанно, а продължаващо с години единение на народа, нацията и държавата в името на някаква цел и това е истинската  ни независимост. И колкото и да казваме, че това е формално, до 22 септември 1908 г. Княжество България е част от Османската империя и никой не ни гарантира, че тя е нямало да претендира с някакви претенции“.

За празника 24 май, който по думите на Тотев, е феномен в световен мащаб и за всички времена, той заяви, че датата е коренно различна от всички други велики и значими дати, защото почти всички национални митологии се основават  на героизъм, битки, жертви, завоевания или защити от завоевания и кръвопролития.

„В историята има не един и два примера на писменост, която се е изгубила през вековете, защото е нямало държавност, както казва историческата наука. Нашата писменост е феноменална, защото се запазва 500 години при липсата на държавност и въпреки това езикът се развива, като става единственият славянски език без падежи.  И се оказва, че езикът и словото са истинските оръжия на българската нация, а не – мечовете, оръжията и топовете. Нека да си дадем сметка за тотва“.

По думите на писателя Христо Карастоянов, носител на многобройни литературни награди, спорът за празника на политическата сцена в България отдавна се води на принципа на отказа от тезата „ти не си прав“, а по линията „...абе гледай си работата! Ти нищо не разбираш!“

„Не разбирам откъде им е хрумнало на тези момчета от тази чисто нова партия, да се опитват постоянно да хвърлят някаква пиратка в пространството, за да започне спор.

Да, 3-ти март е датата, в която България се появява на световната карта, каквото и да е последвало след това. И никой не е можел да я отмени, да я зачеркне, да я заличи от световната карта, независимо от всички разделения, които са станали веднага след 3-ти март!“

Карастоянов попита и защо например за национален празник да не бъде посочена датата 6-ти септември 1885 г?

„Ние имаме толкова много дати, с които можем да се гордеем, да си говорим спокойно. А сега тези дати се превръщат в поредния повод за разделение между хората.“

Христо Карастоянов е категоричен, че дебат по темата наистина е необходим, ако се готви нова Конституция или поправка в Конституцията, в която да бъде вписана и датата на националния празник.

„Страхувам се обаче, че това в момента не е дебат, а джафкане...“