"Бюджетът е закон с ясна политическа окраска, защото чрез него се формират и изпълняват политики. Самият той определя тяхната рамка и срок за изпълнение. Бюджет 2023 не може да изпълни такава функция, независимо че всички ние искаме обратното". Това заяви заместник-председателят на Съюза на икономистите в България и ректор на Икономически университет Варна проф. д-р Евгени Станимиров.
Той подчерта, че бюджетът е преминал реално под мотото "3% бюджетен дефицит", но акцентира върху някои параметри: не се увеличават данъците, което е положително, защото по средата на годината не може да се променя данъчна политика. Не се ограничават социалните плащания, МРЗ остава 780 лв, средногодишната инфлация е 8,7% и годишният ръст на БВП е 1,8%.
"Бих определил това, какъв бюджет имаме така: Първо той частично е малко закъснял, защото част от парите са вече изхарчени. Сега е малко трудно да се планира останалата част, защото както приходната, така и разходната част на бюджета не се случват по една ригидна схема, която да е устойчива във всеки един месец. От друга страна, бюджетът е къс - само за 5 месеца и е малко разточителен с тези 3% бюджетен дефицит. В условията на растеж на икономиката, дори с 1,8%, въпреки че последната прогноза леко го занижава до 1%, ние предвиждаме такъв дефицит".
Проф. Станимиров обаче бе категоричен, че бюджет 2023 г е възможен и изпълним, но предупреди, че не трябва да се затварят очите за факта, че той е влошен като структура и всеки следващ бюджет ще бъде все по-трудно планиран и изпълняван. Като аргумент той посочи, че само през последните два дни разходите са били увеличени с около 400 млн за заплати в различни сектори, без да има срещу това структурни реформи.
"От друга страна, бюджетът е приет в условия на нестабилност и е частично механичен, някои го наричат счетоводен, тъй като балансирането му става като че ли чрез механично прехвърляне на разходите от едно перо в друго. Капиталовите разходи бяха силно редуцирани, за да може да бъдат удовлетворени исканията за увеличения на заплатите в определени сектори".
По думите на проф. Станимиров, бюджетът е изпълним. Реално обаче той е свързан не толкова с политиките, които трябва да се изпълняват, а с критериите за конвергенция от Маастрихт. "Но трябва да знаем, че Маастрихтските критерии трябва да се изпълняват устойчиво, а не еднократно или инцидентно. Обществото като че ли остана с впечатлението, че сега плащаме цената за 3% бюджетен дефицит, за да влезем в еврозоната. Това обаче не са най-важните политики пред България".
Основните теми, на които трябва обаче да се обърне внимание при планиране на следващите бюджети и които са със стратегическо значение, са "зелената" сделка и декарбонизацията на икономиката.
"Много хора си представят сега "зелената" сделка като нещо екологично, но тя касае цялостното преструктуриране на икономиката. А най-важна е демографската политика, да не кажа - катастрофа. Сега значителното намаляване на размера на капиталовите разходи води до пропускане на възможности за кофинансиране от страна на бюджета на различни бюджети, които биха подобрили средата за живот. Младите хора искат да има стабилност, да виждат перспектива и добра среда за отглеждане на деца и това е пряка проекция върху демографията".
Проф. Станимиров обаче подчерта, че новината за наличието на Бюджет е положителна, защото той дава перспективи за държавата и някаква сигурност.
Интервюто - звуковия файл:
Рекорден е броят на сигналите за престъпления онлайн срещу деца в мрежата, подадени на Горещата линия на Центъра за безопасен интернет за 2024-а година. 1 750 000 са сигналите, обработени само за миналата година, съобщи Антоанета Василева, координатор на центъра. По думите й в предишни години броят на тези сигнали е стигал до 46 000...
Ученичките от Математическата гимназия в Пловдив - Димана Праматарова и Демира Недева ще представят проекти на международния научен инженерен панаир в Охайо, съобщиха от гимназията. Димана Праматарова от XI "а" клас и Демира Недева от XII "а" на Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ са тазгодишните лауреати на Панаира на..
Как балканското недоволство срещу повишаването на цените и спекулата ще се проектира у нас? Според социалния психолог и университетски преподавател доц. Николай Димитров това недоволство вече е побългарено, при това доста аматьорски. "Защото, ако в Хърватия недоволството тръгна много мощно от един журналист, който обяви този протест за..
Очаквано протестите и бойкотите достигнаха и до България. Опасявам се обаче, че тези инициативи няма да доведат до такова намаляване на цените, както отчитаме намаляване на броя на касовите бележки. Теорията и практиката е доказала в годините, че намеса в пазарните отношения в условията на пазарна икономика трудно може да доведе до нещо,..
Улеснява се лечението на хора с Множествена склероза и п рез тази година 3200 души с увреждания ще получат високотехнологични помощни средства. Това съобщи в програма "Точно днес" Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС – Заедно към върха“. Тя уточни, че добрите новини са от Първия национален форум за хората с МС, който се..