Пловдив почете годишнината от Илинденско-Преображенското въстание

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Севдалин Палаузов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Преди 120 години българите от Македония и Тракия, следвайки заветите на Левски, вдигнаха най-голямото и успешно организирано въстание за да довършат обединението на българския народ. Те се вдигнаха, опитвайки се да поправят голямата несправедливост, наложена от Великите сили с Берлинския договор, разпокъсал България и оставил двете области отново под турско робство. Илинденци не чакаха подарена свобода, а взеха съдбата си в собствените си ръце, за да я извоюват. Тези хора написаха с кръвта си една славна история и ни оставиха като наследство, за да не я забравяме“ – каза в тържественото си слово Красимир Каракачанов. 

Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив - Симеон Алексиев, който в краткото си въведение припомни, че в историята на всеки един народ има определени личности, които остават такава трайна следа, че споменът за тях остава вечен.

 „Българската история не прави изключение.  Само трябва да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Хаджи Димитър, Владимир Вазов и много още, за да видим как делата на даден човек постигат онова, което поколения алхимици са търсили – тайната на безсмъртието. Има обаче и една особена категория хора, чиято история е забулена в тайна, за които се знае малко или това, което се знае е изпълнено с противоречия. Същевременно народът ги е увековечил в своите песни и стихотворения и като че ли съвкупното му съзнание знае за тях повече от обикновения човек. Илинденско-Преображенското въстание е пълно с такива примери. Такива са имената на Миле Попйорданов, Мамин Колю. Никола (Кольо) Коев Николов, Питу Гули, Донка Ушлинова…Към тези героични личности можем да добавим още хиляди мъже и жени, млади и стари, образовани и неуки“, припомни още Симеон Алексиев.

Въстанието избухва първо в Битолско на втори август  1903 г. (20 юли по стар стил) на Илинден, откъдето носи името си. На 6 август, Преображение Господне, то пламва и в Одринско, а на 14 септември, Кръстовден, започват четническите акции в Серския окръг. 

Неравната борба на въстаниците с редовната турска армия и башибозук продължава до края на октомври, когато въстанието е жестоко потушено и цялото население там е подложено на геноцид. В резултат следва масово преселване на българите от Македония към пределите на свободна България, припомни почетният председател на ВМРО.