Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Престъпленията са функция на възпитанието

Калин Славов
Снимка: БГНЕС

Простото увеличаване на наказанията, като формата на ожесточаване на наказателната репресия, не корелират пряко с намаляването на склонността гражданите да извършват престъпления, смята изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов. В предаването на Радио Пловдив "Точно днес" той посочи, че е добре да се обърне внимание на цялостната концепция за промяна на наказателното правораздаване и едва тогава да се върви към отделни промени в отделни членове на Наказателния кодекс (НК), които да криминализират едно или друго деяние, да изменят изпълнителните деяния или да увеличават размера на наказанието, защото в крайна сметка става въпрос за система, за свързаност между вида на престъплението, описание на изпълнителните деяния и тежестта на тяхното доказване. 

Поводът за разговора с него са промените в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие и извънредното заседание на Парламента за гласуването им. 

"До голяма степен усещането, което се създава за засилена криминогенна обстановка е свързано и с приложението на наказателния закон - органите, които са призвани да разследват, квалифицират, повдигат обвинения, да ги поддържат пред властта, особено в последните години имат доста инструменти в тази посока и като че ли не е лошо да поискаме от тях да бъдат малко по-настойчиви в упражняване на тези си правомощия", коментира Славов. 

Според него фактите на непълноценно разследване и поддържане на обвинението, които провокираха законодателните промени, имат малко по-дълбока основа. 

"Има една много неприятна тенденция на регионализация и оттам на капсулиране на системи като правораздавателната, МВР, различни изпълнителни агенции, които имат местни структури. Една реорганизация и феодализация. Между другото това беше една от причините за промени в Конституцията - ограничаване на мандатите на кметовете. Забелязва се, че този тип дела, когато са извършени от определена категория извършители, които имат доста силни позиции на местно ниво, биват удобно преквалифицирани в по-леки деяния, около тях не се вдига особено медиен шум и използвайки жаргона на тези среди, биват смачкани. По отношение на предложенията, които в момента вървят, доста важно и действително допринасящо за развитието на правото, предложение е това за криминализацията на унизителното отношение - действия, които не са насочени толкова към физическата цялост и интегритет на лицето, а към унижаването на неговото достойнство и крайното му злепоставяне в социума, в който живее, неговото дамгосване. Нещо, което е празнота в нашето законодателство и си заслужава да бъде обсъдено преодоляването на тази празнина", подчерта директорът на "Прозрачност без граници". 

По думите му всичко това е резултат от една трайна практика на Съда по правата на човека в рамките на чиито решения, България е осъждана като държава за липсата на защита в тази посока. Той определи това предложение за промени в НК като навременно и мотивирано. 

Славов допълни, че очакването, че чрез наказателна репресия ще се постигне нещо, е наивно, защото криминогенните фактори са много, като дори става въпрос за неща, които са функция на възпитанието, контрола, ценностната система и на цялостното функциониране на държавата. Според него не е възможно да съществува една система, която да функционира по-добре от сбора от останалите системи. 

"Виждате, че дори тонът, който се създава в рамките на политическото управление на държавата, е такъв, че води до правен цинизъм. Не е възможно управлението на държавата да е извън правото и да почива на нихилизма, и да очакваме от гражданите да спазват дори закона за движение по пътищата, който е прагматичен закон и пази нашето здраве и живот на пътя", категоричен е юристът. 

Той смята, че теоретично е възможно промените да бъдат приети в един ден и на второ четене, ако няма спор върху текстовете. 

Още за предлаганите промени - в интервюто на Веселина Пеева с изпълнителния директор на "Прозрачност без граници". 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Плащаме по три пъти нерециклираните опаковки

Ива Димитрова от сдружение "За земята"  коментира в програма "Ден след ден" вероятността депозитната система за оползотворяване на опаковките отново да бъде отложена за 2027 година. Тя изрази недоумението си относно причините за това отлагане, въпреки готовността на индустрията и гражданите и години работа по въпроса. Според нея е необходим..

публикувано на 27.10.25 в 17:03
доц. д-р Костадин Кисьов - директор на РАМ-Пловдив

Пловдивският археологически музей е с високо ниво на охрана

След обира в Лувъра стана ясно, че вече са арестувани двама заподозрени за кражбата на скъпоценните бижута от музея. Според директора на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов  подобно престъпление едва ли е било възможно без съдействие на вътрешен човек. „Имам дългогодишен опит в музейното дело и първото, което си..

публикувано на 27.10.25 в 16:48

Стоим добре в аграрните науки спрямо европейския елит

Серия от събития съпътстват отбелязването на 80-та годишнина на пловдивския Аграрен университет . В програма "Ден след ден" разговаряме с ректора доц. д-р Боряна Иванова .  В интервюто става дума и за учреденото наскоро Сдружение на държавните висши училища, в което Аграрният университет засега не участва. 80 години Аграрен университет в..

публикувано на 27.10.25 в 15:14

И транспортните, и политическите проблеми изискват по- малко его

В разгара на протестите на хората о село Труд за по- добра транспортна свързаност с Пловдив от Министерството на транспорта обявиха, че законодателни промени ще позволят проблемът трайно да се реши за 100 дни. Беше оповестено, че ангажирана с темата е депутатът от ГЕРБ - СДС Цвета Караянчева, която е избрана от област Пловдив. По думите й..

публикувано на 27.10.25 в 14:44
Димитър Георгиев

Тенденцията за поскъпване на златото ще продължи

Цената на златото достигна исторически върхове, а интересът към благородния метал нараства и в България. Все повече хора влагат средства в злато, коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив финансистът и борсов анализатор Димитър Георгиев. Според него тенденцията е логична, но и донякъде изненадваща. „Продължаваме да виждаме опашки пред..

публикувано на 27.10.25 в 10:54