Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Престъпленията са функция на възпитанието

Калин Славов
Снимка: БГНЕС

Простото увеличаване на наказанията, като формата на ожесточаване на наказателната репресия, не корелират пряко с намаляването на склонността гражданите да извършват престъпления, смята изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов. В предаването на Радио Пловдив "Точно днес" той посочи, че е добре да се обърне внимание на цялостната концепция за промяна на наказателното правораздаване и едва тогава да се върви към отделни промени в отделни членове на Наказателния кодекс (НК), които да криминализират едно или друго деяние, да изменят изпълнителните деяния или да увеличават размера на наказанието, защото в крайна сметка става въпрос за система, за свързаност между вида на престъплението, описание на изпълнителните деяния и тежестта на тяхното доказване. 

Поводът за разговора с него са промените в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие и извънредното заседание на Парламента за гласуването им. 

"До голяма степен усещането, което се създава за засилена криминогенна обстановка е свързано и с приложението на наказателния закон - органите, които са призвани да разследват, квалифицират, повдигат обвинения, да ги поддържат пред властта, особено в последните години имат доста инструменти в тази посока и като че ли не е лошо да поискаме от тях да бъдат малко по-настойчиви в упражняване на тези си правомощия", коментира Славов. 

Според него фактите на непълноценно разследване и поддържане на обвинението, които провокираха законодателните промени, имат малко по-дълбока основа. 

"Има една много неприятна тенденция на регионализация и оттам на капсулиране на системи като правораздавателната, МВР, различни изпълнителни агенции, които имат местни структури. Една реорганизация и феодализация. Между другото това беше една от причините за промени в Конституцията - ограничаване на мандатите на кметовете. Забелязва се, че този тип дела, когато са извършени от определена категория извършители, които имат доста силни позиции на местно ниво, биват удобно преквалифицирани в по-леки деяния, около тях не се вдига особено медиен шум и използвайки жаргона на тези среди, биват смачкани. По отношение на предложенията, които в момента вървят, доста важно и действително допринасящо за развитието на правото, предложение е това за криминализацията на унизителното отношение - действия, които не са насочени толкова към физическата цялост и интегритет на лицето, а към унижаването на неговото достойнство и крайното му злепоставяне в социума, в който живее, неговото дамгосване. Нещо, което е празнота в нашето законодателство и си заслужава да бъде обсъдено преодоляването на тази празнина", подчерта директорът на "Прозрачност без граници". 

По думите му всичко това е резултат от една трайна практика на Съда по правата на човека в рамките на чиито решения, България е осъждана като държава за липсата на защита в тази посока. Той определи това предложение за промени в НК като навременно и мотивирано. 

Славов допълни, че очакването, че чрез наказателна репресия ще се постигне нещо, е наивно, защото криминогенните фактори са много, като дори става въпрос за неща, които са функция на възпитанието, контрола, ценностната система и на цялостното функциониране на държавата. Според него не е възможно да съществува една система, която да функционира по-добре от сбора от останалите системи. 

"Виждате, че дори тонът, който се създава в рамките на политическото управление на държавата, е такъв, че води до правен цинизъм. Не е възможно управлението на държавата да е извън правото и да почива на нихилизма, и да очакваме от гражданите да спазват дори закона за движение по пътищата, който е прагматичен закон и пази нашето здраве и живот на пътя", категоричен е юристът. 

Той смята, че теоретично е възможно промените да бъдат приети в един ден и на второ четене, ако няма спор върху текстовете. 

Още за предлаганите промени - в интервюто на Веселина Пеева с изпълнителния директор на "Прозрачност без граници". 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Георги Стоев

Нужна е по-широка кампания за еврото

"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..

публикувано на 25.02.25 в 15:48

Въпреки протеста на „Възраждане“ нормалността у нас се връща

Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист  Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната.  „Докладът за членството..

публикувано на 25.02.25 в 10:50

Община Пловдив няма да допусне втора „Индра“

Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..

публикувано на 25.02.25 в 10:35

В този бюджет излиза, че най-важни са заплатите в МВР

Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..

публикувано на 25.02.25 в 10:12

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58