Великите европейци - Исак Нютон

Това за мислите не е шега. При втория си мандат, Нютон заема високия пост Магистър на монетния двор и има главоболия - 20 на сто от монетите в страната са фалшиви. В поход срещу фалшификаторите, той обикаля под прикритие лондонските кръчми, опознава престъпния свят и лично води разпити, тъй като е назначен и за кралски обвинител. Много фалшификатори са наказани със смърт. По-късно, през 1717 година, под ръководството именно на Нютон, британският паунд преминава към златен стандарт, а той получава благородническата си титла от кралица Ана за особени заслуги  към хазната. През първия си мандат като депутат пък Нютон има друга грижа, която май е още по-голяма дори от ловенето и бесенето на престъпници. Той наскоро е издал своя най-велик труд - „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica”, „Математически начала на натурфилософията”, известна и само като „Начала…..”.

Макар да е сред най-великите книги на човечеството, „Начала…..” е пълна с грешки, Нютон постоянно мисли за нея и я поправя цял живот. В книгата той развива основите на класическата механика - излага трите фундаментални закона за движението и закона за гравитацията. Лесно е да се изброят постиженията му, трудно е да се постигнат. По-рано той вече е разложил светлината, изобретил е нов телескоп, само за няколко месеца е измислил математическия анализ, тоест, интегралното и диференциалното смятане, при това само заради един бас с приятеля си Халей. Нютон, както сам казва, прави всичките си открития, стъпил на раменете на титани. За времето тези открития са толкова сложни, че стъписват и в същото време вдъхновяват публиката. Годината е 1687-ма, Векът на Просвещението. В Европа властва разумът и дори когато сърцата заговорят, те казват - слушай разума. В изкуството пък на власт е барокът, чиято сложност също стъписва и вдъхновява, но, както и науката, все пак се подчинява на ясни правила. Демонстрира го Бах със своето „Добре темперирано пиано”.

Но има и още един невероятен пласт живот в живота на Нютон. Скрит зад всички обществени и научни ангажименти, той тайно се занимава с алхимия и окултизъм. Тайно, за да не го хванат, разбира се, защото по онова време това е забранено и опасно. Е, забраните, макар да докарват Нютон до параноя и депресии, не го спират. Той изследва херметични въпроси през целия си живот, особено след 1675-та година. Тогава издава своята „Хипотеза за светлината” и доказва, че обикновената бяла светлина се състои от цели седем цвята, че светлината е частица и още подобни, на вид магически, но на практика научни, прозрения.

Всъщност сър Исак Нютон е толкова велика и сложна личност, че за да разкажа само най-интересните истории от биографията му, дори без да влизам в подробности за откритията, няма да стигне цял ден. Затова този път ще си поиграем на често задавани въпроси, съчетани с възможно най-кратки, макар и не най-често давани отговори.

Евреин ли е Нютон? Не, не е евреин - въпреки името Исак, въпреки знанията по иврит и дълбокото проучване на Библията, най-вече книгата на пророк Даниил, Апокалипсиса на апостол Йоан и пропорциите на Соломоновия храм. Нютон е бил какъв ли не – вегетарианец, пълен досадник, методичен и последователен като булдог. В Кембридж например е изнасял лекциите си, без да се съобразява дали има или няма студенти в залата. Бил е параноик и егоцентричен мизантроп. Имал е изключително тежък характер. Но е бил е велик учен, въпреки че си е чистокръвен англичанин. А какво ли щеше да открие, ако беше и евреин на всичкото отгоре…..

Кои събития в детството определят най-силно характера и развитието му? Нютон се ражда през 1643 година, няколко месеца след смъртта на баща си и расте при пастрок-свещеник. Майка му казва, че го е родила недоносен и като бебе се побирал в чаша за бира.  Бил е слаб, болнав, непълноценен в игрите. Малкият Исак не се проявява също и като много умен, но пък е наблюдателен и сръчен. Веднъж победил момчетата на скачане, защото съзнателно избрал да се засили по посока на вятъра, не срещу него, както другите деца. По-късно, вече в Кембридж, Нютон се събужда за истинското си аз, свързано с изследвания и наука. Много иронично е това, че той учи, а после и години наред преподава в колежа на име Тринити или Света Троица – а сред главните несъгласия на Нютон с католическата църква е именно догмата за Светата Троица.

Какво е известно за сексуалния живот на Исак Нютон? Някои твърдят, че около 59-та година, когато Нютон учи в Грантъм, той се сгодява за щерката на местен аптекар. После обаче се разделят и той никога не се жени. Мнозина се питат дали през живота си изобщо е имал сексуален контакт, тъй като не се знае тази връзка да е консумирана. Наистина, по-късно Нютон живее заедно с различни свои приятели и сътрудници - мъже, но няма никакви сведения за хомосексуални отношения с тях.

Откриването на гравитацията наистина ли е свързано с падането на ябълка? Едно от най-благодатните времена в живота на Нютон са годините 1665-67-ма. Тогава в Англия вилнее бубонната чума и колежът е разпуснат. Той се връща в родното си градче Улсторп, където цели две години гледа как ябълки падат от дървото на познанието, докато една го удря случайно по главата и така открива закона за земното притегляне. Версията е хубава, но за по-достоверно се смята, че идеята се ражда, докато Нютон наблюдава комета с новоизобретения си мощен телескоп. Освен това, в историята за ябълката няма научна логика. Просто Нютон е роден в годината, когато Галилей умира и не само е знаел, а със сигурност добре е познавал резултатите от неговите експерименти, свързани с падащи тела. В темата за гравитацията обаче са заложени и редица капани. Нямам предвид известния виц, че Нютон е сбъркал, защото леките жени падат по-бързо. Но като казвам „капани”, визирам например всеизвестната вече грешка на Нютон, че гравитацията се проявява мигновено и на всякакво разстояние.  Това невярно твърдение създава проблеми на поколения физици.

С какво се занимава Нютон като алхимик? Както всички останали, той търси философския камък. От запазените записки обаче, които видяха бял свят неотдавна, стана ясно, че не златото като богатство, а безсмъртието е било основната цел на алхимика Исак Нютон.

Истина ли са твърденията за връзки на Нютон с тайни общества? Много се спекулира по този въпрос, но няма документ, който категорично да доказва това. Твърдението от книгата „Светата кръв и Светия граал”, че Нютон е бил майстор на „Ордена на Сион” е под сериозно съмнение, доколкото е съмнително дали такъв орден изобщо съществува или е късна мистификация. Има различни тълкувания за връзка на Нютон с Розенкройцерите - например визиите му за светлината и ангелите. Могат да се търсят връзки и с масонството, което все пак, макар затворено, не е тайно общество. Например аз мога да попитам с многозначителен тон – случайно съвпадение ли е, че златният стандарт за паунда се въвежда именно от Магистъра на монетния двор, сър Исак Нютон, точно в годината 1717, когато в една лондонска кръчма, полята с много бира и гарнирана с радостни крясъци, се основава масонската Велика ложа на Англия. А от конспирацията, заложена в отговора на този въпрос ако знаете какви романи стават…..

Наистина ли Нютон е предсказал края на света? Не, не е предсказал края на света, а годината на Страшния съд, както е по Апокалипсиса на Йоан. Всъщност тогава няма да настъпи край на света, а ще придойде Христос в славата си, ще воюва на Армагедон, ще победи Антихриста, а после ще ни съди според делата - някои ще възкреси за вечен живот, други ще прати в Геената огнена. Годината за това според сметките на Нютон е 2060, така че ще имаме време да се спасим.

Християнин ли е Нютон? Нютон е християнин, дори е известно, че на моменти се държи като истински християнски фундаменталист, но това не му пречи в същото време да бъде еретик и алхимик. Не знам как съчетава тези неща, но е факт. В края на своите „Начала…..”, Нютон пише: “Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко.” В същото време Нютон, макар никога да не е в открит конфликт, то поне избягва да се свързва отблизо с църквата. Например намира начин да отлага, а накрая и напълно да избегне, ръкополагането, което тогава е задължително за всеки професор в колежа Тринити. Ще припомня още, че в края на живота си Нютон все пак демонстрира еретизма си, като отказва светото причастие. Мнозина са изненадани – явно той е успял наистина добре да скрие еретичните си занимания и възгледи. Но, въпреки всичко, сигурно заради елемента на величие, който носи живота и делото на сър Исак Нютон, все пак той е единственият учен, погребан в Уестминстърското абатство. И нищо чудно нощем там и досега да се чува безсмъртния му глас как подвиква: „Моля, джентълмени, да се затвори прозореца, че става течение!”

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: