Бившият военен министър посочи, че е крайно време програмата за депутинизация, която беше приета преди повече от година от Демократична България и представена в парламена чрез декларация, да стане приоритет №1 на правителството.
"Трябва да видим резултати. Немалко се прави, но ясно е, че другата страна като че ли в момента води в резултата. Нека да видим какво става в Черно море. Турция се опитва да се позиционира като сериозен фактор, балансирайки между Русия и Украйна - очаква се посещение на президента Путин при президента Ердоган. Сделката за износ на зърно беше постигната с участието на Турция, от друга страна виждаме, че Румъния действа изключително активно със САЩ, Украйна и Молдова за алтернативни решения. По средата е България, която в световните медии се разпознава единствено като по-скоро шпионска база на Русия, действаща като такава встрани от Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Това не е добре", коментира Шаламанов.
На фона на факта, че задържаният за шпионаж във Великобритания Орлин Русев е работил в Българския енергиен холдинг, Шаламанов се съгласи, че енергетиката винаги е била инструмент за влияние на Русия спрямо страната ни.
"Но не само това. Знаем, че в този период всъщност беше създадена ДАНС, беше стартиран Тройният шлем и България, независимо че съвсем скоро беше влязла в НАТО и ЕС, започна да изостава от Полша и Румъния много видимо. И сега, 10-15 години по-късно виждаме, че това изоставане вече е наистина трудно за наваксване, но трябва да бъдат положени усилия. Всички тези факти не са случайни, но те са разпръснати и трябва да бъдат подредени, като целта е да видим истината. Не трябва да чакама разследващи журналисти като Христо Грозев да разкрият тази картина, тя трябва да бъде разкрита от българските служби, които да получат подкрепа от българския парламент, за да започнат решително да я променят и то много бързо, тъй като тя не се развива в интерес на България", каза още бившият военен министър.
Според него имиджовите щети за страната от поредния шпионски скандал ще са най-сериозни, защото те въздействат във всички други области, като туризъм, инвестиции, позициониране на България в НАТО и ЕС при вземане на решения, при участие на българи в тези структури на високи позиции извън това, което е българското представителство. По думите му най-вече те се отразяват на качеството на живот на българите, на усещането за сигурност, принадлежност, за пълноценност на цивилизационния избор и за основа за продължаваща пропаганда, разделяща обществото.
"Нека сме наясно, че в следващите дни и седмици ще има символни събития, като паметници на Съветската армия по територията на България, като собственост на руската държава у нас, като се започне от Камчия и се стигне до хилядите недвижими собствености на руски граждани и руски фирми, както и редица други елементи, които ще бъдат активирани по един или друг начин, за да водят до разделение. Затова трябва да има наистина стройна програма и капацитет на компетентните органи, които с подрепата на парламента и обществото да решат въпроси, отлагани през последните 15-20 години", смята Шаламанов.
Той бе категоричен, че задържаните български граждани в Лондон не са мозъкът, центърът на тази разузнавателна мрежа, която предстои да бъде доказана. Според него центърът е в руски ръце, но притеснителното е, че пипалата, разрастването на тази мрежа, по някакъв начин се свързва с българската общност, а това вече е голям проблем за България, защото става дума за български граждани. По думите му медиите също имат силно влияние, защото, ако бъде вкоренено разбирането, че българите са по подразбиране руски шпиони и част от руските разузнавателни мрежи, при цялото напрежение между Русия и Запада, което ще продължи десетилетия, България и българите няма да бъдат в изгодна позиция.
"Всякакви сценарии ще бъдат разглеждани, тъй като очевидно тази война ще е провал за Русия. В същото време виждаме, че Украйна не успява така бързо да отхвърли окупаторите от своята територия, тъй че проблемите ще продължават. Това, което споменахме вече, са две основни линии: първо, ако може Турция да върне Русия в тази зърнена сделка и второ, да бъдат изготвени алтернативни решения. Засега те са основно с участието на Румъния. България, ако има самочувствието за фактор в Черно море, би трябвало да работи по свой сценарий. Един възможен сценарий е коридор, който минава през териториалните води на Румъния, България и Турция и който ще изключи възможност за руска намеса, така, както в момента виждаме, че Русия контролира нашата изключително икономическа зона, използвайки пролуки в международното морско право", поясни доц. Велизар Шаламанов.
Чуйте още по темата в интервюто на Яница Марова с бившия военен министър доц. Велизар Шаламанов.

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коментира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" . "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като..
Разширението на Околовръстното шосе на Пловдив трябва да стане проект от стратегическо значение. За това ще настояват експертите от Института за пътна безопасност, които изпращат писмо до министър-председателя Росен Желязков. Това съобщи Диана Русинова от Института за пътна безопасност в интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио..