Тази вечер в Пловдив е заключителното представление от Дните на индийската култура в България, които тази година обхващат градовете Велико Търново, Варна, Бургас, София и Пловдив.
В изложбена зала 2019 към Градската художествена галерия в Пловдив публиката ще види една от най-известните и утвърдени изпълнителки на индийски класически танци Шармила Мукхерджи. Тя ще покаже изяществото на стила одѝси.
Това е индийска класическа танцова форма, възникнала в храмовете в Източна Индия, където жените танцьорки, наречени махари, се молели на божеството Джаганнатх. Танцът одѝси отправя духовни послания и пресъздава митични истории за индуистки богове, чрез сложни движения на тялото, богати костюми, украшения и грим.
Представлението е организирано от посолството на Индия у нас, Индологическата фондация „Изток-Запад“ и Градската художествена галерия в Пловдив.
Шармила Мукхерджи е една от най-изявените танцьорки в този жанр, а българката Катя Тошева също ще покаже стъпки и техника, характерни за този класически стил. Първоначално спектакълът ще започне с освещаване на пространството - мангалачаран (Mangalacharan). Танцът отдава почит на боговете и публиката.
"Следващото изпълнение ще е по произведение на индийския драматург Калидас. В него той описва различните сезони и ние сме избрали сезон "Зима", тъй като в Индия тя е коренно различна от нашата", обясниха Шармила и Катя Тошева.
В представлението е включен танц, посветен на кралица Кайкей, описана в епоса "Рамаяна". Краят е за танца "Мокша", произведение, в което танцьорът отдава себе си на боговете и моли за спасение.
Самата Шармила Мукхерджи от ранна възраст се посвещава на танца. Тя започва да изучава "Одиси" под ръководството на Гуру Келучаран Мохапатра. Впоследствие преподава одиси в Калкута, а през 2004 г. в Бангалор тя основава Центъра за танц одиси, наречен Сàнджали, на който е артистичен директор и до днес. За танца обаче я откриват в училище, където започнала с класически балет. Впоследствие решила да се занимава скласически индийски танци и избрала именно този стил.
През 2016 г. Шармила Мукхерджи е удостоена с престижните награди Махари и Калашрещха. Тя е изнасяла представления на някои от най-престижните сцени в Индия, Фиджи, Малайзия, Австралия, Нова Зеландия, Италия, САЩ, Индонезия, Обединените арабски емирства, Тунис и Сейшелските острови. Казва, че танцът й носи радост и я изпълва с удовлетворение.
Катя Тошева танцува от близо 12 години индийски танци. Тя е от София и също ръководи своя школа. Танцува и в стил "одиси", и в другия класически стил "катхак". Казва, че е започнала да танцува, тъй като ѝ дошло отвътре. Напуснала технологичната компания, в която работи, отдала се на танците и оттогава досега не е съжалила нито за миг.
Преди месец българската танцьорка се завърна от Индия, където бе за пети път. Там тя е ръководила семинари по български народни танци в 6 града, но е демонстрирала и уменията си в индийските класически танци.
Оказва се, че Шармила Мукхерджи също знае стъпките на български танц. И накрая на спектакъла тази вечер за зрителите ще има изненада, която ще бъде поднесена от двете танцьорки.
Почитателите на индийската култура в Пловдив могат да се насладят на изпълненията на Шармила Мукерджи от 19 ч. тази вечер в изложбена зала 2019. Входът е свободен.
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..