"Напомняйки това събитие ние поставяме въпроса по нов начин, като се опитваме да разберем, как помним събитията от миналото, как забравяме за тях, какво предпочитаме да извлечем от това минало, какво предпочитаме да забравим и дали бихме били в състояние, ако днес сме в подобна ситуация, да постъпим по същия начин. Нашето лятно училище е финансирано в рамките на тази научна програма от Министерство на културата, а Пловдивският университет е организатор за пети пореден път на това събитие, което всеки път има различен тематичен акцент и тази година темата е "Паметта - забравянето", обясни проф. Шнитер.
Тази година в лятното училище ще има много широко международно присъствие, като участниците са от България, Германия, САЩ, Индонезия, Израел, Зимбабве и Иран. Още в първия ден - 1 септември, вечерта, те ще се присъединят към вечерната молитва в синагогата "Сион" в Пловдив, където ще се срещнат с еврейската общност под тепетата.
"Това ще бъде един опит да се конфронтираме с миналото и да се опитаме да извлечем от него не само хубавите неща. За българите тази тема е изключително чувствителна, ние много обичаме, а нямаме много поводи да се гордеем с това, което сме правили в миналото и това е един от тези поводи, които ни дават възможност да се зарадваме, че правилно сме постъпили навремето", допълни проф. Шнитер.
На въпрос дали трябва да се изучава религия в училище, както предложи Светия синод в писмо до президента, председателя на Народното събрание и правителството, с идеята това да бъде превенция срещу насилието, проф. Шнитер напомни, че темата е актуална от много години и периодично се реактуализира.
"Сега отново имаме такава ситуация, в която си задаваме въпроса дали, ако нашите деца бяха получили такова образование в училище, нямаше да живеят и действат по друг начин. Сигурна съм, че едно религиозно образование би било изключително ползотворно за младото ни поколение, а и не само за него. Това, което ме тревожи е дали, ако това религиозно образование в училище бъде наложено със закон, няма да доведе до недоволство, защото знаете, българите сме склонни, като ни се каже, че нещо трябва да направим задължително, ние да направим обратното. А и не бива да забравяме, че в България има около 10% мюсюлмани, би трябвало да им се осигури образование по ислям и това е отдавна актуална тема. И освен тях ние имаме също така представители на различни други християнски вероизповедания - протестанти, католици и т.н., какво да кажем за дзенбудистите и другите религии. Така че ако ще се предлага религия, може би трябва да се помисли по-нашироко, но пък опираме до Министерство на образованието, където веднага ще обяснят, че създаването на учебни програми, учебници, обучението на учители, които да преподават религии, не е лесна работа", коментира професорът.
Тя припомни, че в ПУ отдавна има специалност "Теология" и завършващите я имат учителска правоспособност. "Но проблемът е, че при един час седмично, никое училище не е съгласно да назначава учител, който няма да има достатъчно часове и не може да си направи задължителния хорариум", добави проф. Шнитер.
По думите ѝ това води до серия от практически и технически казуси, които възникват, след като се вземе решението, че трябва да има такова обучение. Според нея те трябва сериозно да се обмислят, както и въпросът, кой ще задава учебното съдържание
"Така че това е един много голям проблем, а към Светия синод и просветното министерство отдавна работят комисии, които се занимават с този проблем и сега може би е времето да се придвижат нещата към вземане на някакво обмислено решение", каза още проф. Мария Шнитер.
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..
Историческият компромис за съставяне на правителство е много тежък в такава ситуация, но над 80% от българите искат да има кабинет, за да може държавата да тръгне в дадена посока, зщото страната ни е в тежка финансова, икономическа, юридическа криза. Това заяви народният представител Станислав Балабанов ден след като кабинетът..