С историка доц. Симеон Кацаров от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" говорим в програма "Точно днес" за поуките, посланията и уроците на Съеднинението. И търсим отговор на въпроса - защо днес сме повече разделени от всякога и забравихме ли, че Съединението прави силата, а силата прави независимостта.
Според историка, ако погледнем в контекста на събитията ще видим, че това събитие не е станало за една вечер и нещата не са се уредили набързо.
"Това е едно събитие, което първо е подготвяно доста дълго време и второ има изключително целенасочена идея как да бъде осъществено . Като казвам дългосрочно подготвяно, всъщност българското общество още при отделянето на Източна Румелия е имало желание и е смятало, че ще се обедини с Княжеството. Въпросът е как обаче. Това е поредният опит за Съединение. Повечето опити се провалят. Тук вече е момента, в който тайния комитет и хората около него избират стратегията за подготовка на Съединението. Ясно е, че хората са за, ясно е обаче, че обстановката трябва да се подготви като цяло много по-добре. Затова те избират да подготвят хората чисто национално", смята специалистът.
По думите му се извършва неворятна пропаганда от тайния комитет в продължение на месеци и така се запалва искрата на българщината.
"Затова имаме това всенародно участие в самия акт на Съединението. Те са били убедени, че това е правилното решение", допълва Кацаров.
Според него трябва да се обърне внимание и върху друг един контекст - септември месец, това е времето, през което се събира реколтата.
"И тези хора зарязват смейството си, зарязват реколтата си и се включват в четите".
"Обикновенно това малко се подценява, но това означава една готовност на българина да жертва всичко, за да може да се получи тази кауза на Съединението в този момент. Не трябва да подценяваме цялостната картина около самият акт и да смятаме , че всичко става за няколко часа вечерта около 5-6 септември", коментира Кацаров.
Той припомни и факта, че Съединението се прави в тежка международна обстановка.
"Това е не само да тръгнеш срещу Великите сили, а направо да им кажеш, че няма да ги слушаш - Великите сили", обясни историкът.
Другата голяма заслуга на българите е масовостта на събитието - призната от чуждите наблюдатели - английски и руски представители, които пишат до своите правителства, че цялото общество и в Източна Румелия, и в Княжество България са за това Съединение.
"Трябва да дадем заслуженото на всичко това. Не само на самия акт, но на цялата подготовка, на защитата и след това разбира се и на Сръбско-българската война, в която показваме още една саможертва. Готови сме наистина да дадем всичко, за да защитим една кауза българска", категоричен е Кацаров.
Той смята, че днес ни липсва кауза, която да ни обедини, която да ни превърне в общност.
"Политическото злободневие винаги е съществувало в България и винаги сме се сблъсквали по този въпрос. Но кагато стане дума за такива събития както Съединението, след това Независимостта, след това Балканската война. Това е момента, в който забравяме че сме русофили, русофоби, либерали, земеделци и т.н и влизаме в това общо национално чувство. Разбира се след това, когато премине еуфорията, отново се разделяме и отново стигаме до конфликти", посочи историкът.
Според него въпреки всичко българите сме съпричастни към болката и нещастието на ближния.
"Явно имаме някаква невидима връзка, която ни свързва и ни превръща в общество", казва Кацаров, но според него много трудно днес намираме национална кауза, която да ни обедини.
Още за мястото на Пловдив в историческите събития и дали имаме нужда от смяна на националния празник може да чуете в прикачения звуков файл.
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..