„Във всички случаи ковид навлиза във фазата, която подобно на грипа, в есенния и зимния сезон ще увеличи броя на болните. И е нормално, като всеки вирус, той да мутира, тоест той непрекъснато се променя. В момента имаме два нови варианта – „Ерис“ и „Пирола“. И двата варианта произхождат от различни клонове на Омикрон. През зимата със сигурност ще имаме повишаване на броя на болните. Когато казваме, че в момента вариантите са по-малко опасни, имаме предвид, че са по-малко опасни от оригиналните варианти като Делта и съвсем първия вариант. Но в същото време, това си остава едно сериозно заболяване, което заедно с грипа, е опасно за хора с тежки хронични болести, които имат съпътстващи заболявания, а също и при хора без някакви сериозни оплаквания, но с увеличен риск от дълъг ковид“, заяви в интервю за Радио Пловдив доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн по повод информацията, че се увеличават болните от ковид в северното полукълбо се увеличава.
Той не изключи възможността тази есен епидемичната ситуация да се усложни допълнително, ако нова ковид вълна съвпадне с грипната.
„Наслагването на двете вълни е абсолютно възможно. Но до голяма степен това е въпрос на случайност. Възможно е обаче човек да се разболее и от двата вируса. Искам да отбележа, че дори и двете заболявания да протечат сравнително леко, дори да няма дълъг ковид, тоест да липсват симптоми, които остават за дълъг период от време като задъхване, изморяемост, невъзможност за активна работа, съществува и още един риск, който се забравя. В период от 12 месеца след преболедуване, рискът от инфаркти, инсулти и от сърдечно-съдови проблеми, се увеличава“, каза още доктор Илиев.
Според него ваксините, които са одобрени от Европейската медицинска агенция от септември нататък покриват до голяма степен варианта „Ерис“. Вероятно ще бъдат и сравнително ефективни спрямо „Пирола“, който още в Европа не е толкова разпространен, но се очаква през следващите месеци.
Цялото интервю с доктор Аспарух Илиев можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност