Тя подчерта, че както Ковид, така и войната в Украйна, и неблагоприятните климатични условия са оказали негативно въздействие върху производството и пазара, който е много труден.
"Има много внос на прясно мляко от Унгария, от Полша, от Румъния, които казват, че това е тяхно мляко. Това обаче не е така. Ние сме проверили на сайтовете на тези страни, че цените им там са също високи и няма как да идват на такива ниски цени при нас, при положение, че те натрупват и транспортни разходи. Не можем да докажем всичко това, но то ни навежда на мисълта, че млякото не е нито полско, нито румънско, нито унгарско, а е мляко от Украйна и то подбива нашите цени".
По думите на Степанчева, млекопреработвателните предприятия са започнали масово да отказват изкупуването на българско мляко и работят с вносното, което е много притеснително, заради тежките метали, които вероятно съдържа то, в резултат на войната.
"Каквито и проверки да правят за качеството на продуктите от Земеделското министерство, се оказва, че те не са ефективни. Искахме да се прави проверка на всяка кола, която пристига, но това не се случи".
Степанчева подчерта още, че продажната цена в магазините изобщо не е паднала, независимо, че вносното мляко е евтино. Цените на хляба също остават високи.
"Ние не можем да продаваме свободно стоката си и когато обвиняват зърнопроизводството, че искат пари, те не искат пари, а да продават стоката си. За разлика от тях, ние животновъдите, производителите на пчелен мед, на плодове и зеленчуци, искаме не само пазар, но и субсидии, защото при пазарна икономика нямаме пазарна цена на нашата продукция, а продаваме под себестойност".
Степанчева уточни още, че себестойността на кравето мляко е 1.20 в, а се изкупува за 70-80 ст, на биволското мляко - 2 лв, а се изкупува на цена 1.20 - 1.40. Тя е категорична, че държавата трябва да поеме разликата и да подпомогне сектора, защото животновъдите работят на загуба.
Интервюто - звуковия файл:
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
ОбС на Пловдив не прие предложението на представителите на БСП за програма „Достъпно жилище“. Идеята визираше подкрепа за строителство на жилища за млади семейства на цени под пазарните. Общинския съветник Калин Милчев коментира със съжаление, че това е първата политика, която би развила община Пловдив в посока младите хора, младите семейства, младите..
Годишна конференция за инвестициите във водния сектор се провежда днес и утре в Старосел с участието на експерти от бранша. Включват се представители на Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите и учени. Организира се от Българската асоциация по водите. Водният сектор изисква много инвестиции, както за поддръжка,..
"Най-вероятно въвеждането на принципа "замърсителят плаща“ ще бъде отсрочено за края на 2026 година и това е записано и в проектобюджета за следващата година". Това каза в пловдивското село Бенковски министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той обаче припомни, че заради многократното отлагане, срещу България има задействана наказателна..