Фантомът на операта е тук, в ума ми, пее Кристина. Фантомът на операта е там, в ума ти, потвърждава Фантомът. Дори не съм питал, но естествено, че познахте - говорим за онзи фантом на операта, който трудно излиза от умовете, веднъж влязъл в тях, говорим за рицаря на британската корона и член на Камарата на лордовете, за музикалния вълшебник, покорителя на всички музикални театри по света, барон Андрю Лойд Уебър.
Когато започнах да чета по-подробно за живота на композитора Андрю Лойд Уебър, останах с впечатлението, че той всъщност се състои само от творчество. Смушкани на биографичното дъно са колекциите му от вина, от картини и предмети, свързани най-вече с викторианската епоха, трите му брака и петте му деца, несметното богатство, което го поставя между стоте най-имотни британци. Основното обаче, което се вижда след името Уебър, е - какво е написал, какво къде е поставил, каква награда е спечелил. Още докато е на 9, той композира сюита в шест части, по-късно твърди, че основните теми за „Котките” е нахвърлил още на 15. На 17 вече е композирал мюзикъла The Likes of us - „Такива като нас”, по либрето на Тим Райс, вдъхновено от една книга на Лесли Томас. Мюзикълът обаче е поставен чак през 2005-та.
Музиката не е толкова позната, но стилът на „Такива като нас” си носи характерното звучене, нали? Все пак, за обикновените „нас” името Уебър реално става известно през знаменитата за Европа 68-ма година, с поставянето на „Йосиф и неговата пъстра дреха”. В този мюзикъл, вдъхновен от библейския разказ за Йосиф и неговите братя, а може би и от едноименната книга на Томас Ман, Тим Райс се шегува със сериозни неща, а Лойд Уебър на майтап смесва музикални стилове. Истинската световна слава обаче идва две години по-късно, когато тандемът Уебър – Райс създава рок-операта Jesus Christ Superstar, „Исус Христос суперзвезда”.
Разбира се, няма да коментирам нищо. Вероятно всички сте слушали музиката от оригиналния албум или сте гледали филма от 73-та. И двете имат страстни почитатели и страстни отрицатели. За мен обаче тук Уебър създава две наистина велики парчета. Първото от тях, изпълнено от Ивон Елиман, е посветено на любовта – арията на Мария Магдалена - I Don't Know How To Love Him, „Не знам как да го обичам”.
Няма нужда от превод, нали? А другата ария, която също май няма нужда от превод, е посветена и по фантастичен начин съчетава в себе си безнадеждността и надеждата. Тя е известна като I Only Want To Say, „Искам само да кажа”, арията на Исус Христос, когато остава сам в Гетсиманската градина, точно преди да бъде арестуван, измъчван и разпнат. Той е самотен и тъжен, вече знае, че е приготвен за жертвен агнец и моли – Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази горчива чаша. Но настоява и да разбере – защо е всичко това.
Това е оригиналното изпълнение от 70-та година на Йън Гилън, тогава вокалист на „Дийп пърпъл”. Всъщност точно заради ангажиментите си с групата той не успя да снима три години по-късно и във филма го замести Тед Нийли, който остави една наистина интересна визия на Исус, но изпълнението му, макар много вдъхновено, все пак не може да се сравнява с това на Гилън. Всички знаете какво следва после - Андрю Лойд Уебър и последното му сътрудничество с Тим Райс.
Мадона в ролята на Евита. Не можела да пее ли? Само че филмът с нея е чак от 1996-та, докато албумът излиза двадесет години по-рано, през 76, а мюзикълът - след още две години. Don`t cry for me, Argentina завладява света, но от историята на Ева Дуарте и Хуан Перон има още какво да се чуе.
В началото на 80-те Уебър излиза с „Котките”, представление, което се задържа на Бродуей цели 21 години, а пет години по-късно се появява „Фантомът на операта”, чисто оперна история за любов и опера, или за любовта към операта, а може би дори за операта в любовта, история, вдъхновена от едноименния роман на Гастон Леру. На 11 февруари 2012 година „Фантомът…..” отбеляза представление номер десет хиляди на Бродуей, след като пък самият Уебър с „Магьосникът от Оз” отметна в тефтерчето си своя деветнадесети мюзикъл.
Разбира се, не всички в този живот са съгласни да пеят само „Осанна” на маестро Лойд Уебър. Към него има няколко обвинения в плагиатство, но той печели единственото реално заведено съдебно дело. Не, че няма нищо в тази работа. Има нещо. Чуйте само един пример – първо спорния пасаж от албума „Echoes” на „Пинк Флойд”, а после от „Фантомът на операта” на Уебър:
Аз съм пълен лаик в музиката. Това, което чувам в случая е, че съвпадение има. Но онова, което не знам, е дали то означава кражба, тоест, дали е нарочно или случайно, дали говорим за плагиатство или за съвпадение на музикални идеи. В края на краищата – музиката разполага само с 8 ноти. Тази шега може и да е изтъркана, но искам да кажа, че например в литературата, с нейните хиляди думи, постоянно има съвпадения, дори между цели изречения – и това пак не е плагиатство.
Но шумът, който периодично се вдига по тази тема не е за учудване, в края на краищата, така стоят нещата с гениите – не всички ги харесват, поне докато са живи. Но всички са принудени, съзнателно или не, да уважават техния избор. А точно сър Андрю Лойд Уебър композира онази последна ария от „Евита”, която, освен вопъл на пълното отчаяние от смъртта, е и химн на невероятната гордост от човешкия избор, плод на свободната човешка воля.
Изборът беше мой - и мой напълно.
Можех да имам всяка награда, която пожелая,
можех да изгоря с великолепието на най-яркия огън
или пък друго - можех да поискам време.
Нали помниш, бях много млада тогава.
Годината беше вечност или ден -
какво да ги правя петдесет, шейсет, седемдесет?
Аз видях светлините, аз бях на своя път!
А как живях…..как те блестяха…..но как скоро светлините гаснатДва фестивала, свързани с кукленото изкуство, ще бъдат открити на 4 септември в Пловдив. Огнен дракон ще шества по Главната улица от Пощата до Римския стадион, на чийто площад ще се проведе огнено шоу. Акцията слага началото на фестивала за улично изкуство „ТheatAir“. Пловдивчани ще могат да видят улични представления на окрито, като..
В годината на своята 15-а годишнина Театър „Хенд“ ще представи в турне на световноизвестния датски комик Паоло Нани с емблематичния спектакъл „Джекил на лед“. Инициативата се реализира с европейско финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и ще обхване четири български града – София, Пловдив, Габрово и Бургас. Това съобщи актрисата..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 23.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Патрик Модиано. Нощна трева.152 стр., 4А, Колибри, 2025. Хакан Гюндай. Брънки. Разкази между два романа. 192 стр., ок.4А, Труд, 2025. Охара Доновецки. Кастинг за орисници. 320 стр., 4А, Парадокс, 2025...
Книгата „Спомени за опълченеца Ангел Атанасов Юруков–Комитата от Брацигово“ на Райна Стоянова-Инджова излезе от печат през август. Издател е "Студио 18" в Пловдив. Основна тема в документалното издание е животът и делото на опълченеца. Съратник на Васил Петлешков, с когото заедно организират Първия таен революционен комитет в Брацигово...
В Бачковския манастир от днес до 30 август ще се проведе ХХ юбилеен иконографски събор и ще бъде открита годишната изложба на Българско иконографско сдружение. В рамките на събора ще бъде представена кратка история на глиптиката и ще се направи демонстрация на древния метод за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Гостите от..