Имаме сгрешена политика в земеделието. Когато тръгнахме да влизаме в Европейския съюз, ние земеделците с голяма надежда решихме, че нещата тръгват по нов път и за известно време бяхме обнадеждени, но постепенно дойдоха разочарованията, защото Европа гледа новите членове и специално България, както мащеха децата си. В един момент се оказа, че имаме неравностойно производство спрямо останалата част от ЕС и света. Вместо да акцентираме върху модерни технологии и устойчиво прозиводство, ние започнахаме да се боричкаме за едни субсидии, това каза в програма "Точно днес" на Радио Пловдив бившият председател на Националната организация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов и пловдивски представител на сдружението.
По думите му конфликът, свързан със създаването на трайни правила за земеделието в България е перманентен и имаме нарушена политика в земеделието още от 90-те години насам, а конкретният повод за сегашните протести е неудължената забраната за внос на украйнски слънчоглед.
Борбата не е за пари, а за правила, нормален пазар и това да няма дъмпинг на пазара, защото става дума за една смешна компенсация от около 8 лева за декар, каза още Вукодинов. Според него дъмпингът на нашето производство с украинското зърно е от глупавата политика управляващите.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...