Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неизбежността изкара енергетиците на улицата

Антон Иванов
Снимка: БГНЕС



Продължават блокадите на миньори и енергетици на ключови пътни артерии в страната - на магистрала "Тракия" при Стара Загора, на магистрала "Струма" край Дупница, Проходът на Републиката и международният път Русе-Свиленград при Гълъбово.

Според Деян Денев от Радио Стара Загора протестиращите са решени докрай да отстояват исканията си, като настояват  премиерът акад. Николай Денков да дойде на място за разговори с тях. Миньорите от държавното дружество са категорични и днес, че блокадата на магистралата ще продължи, докато не бъдат преразгледани териториалните планове за справедлив преход. Според журналиста за хората енергийната сигурност на страната е по- важна от обещаните им 36 заплати. 
Неизбежна среща с това, което трябва да се случи, доведе до напрежението сред миньорите от Мини „Марица Изток“. Това каза енергийният експерт Антон Иванов в предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив по повод няколкодневните блокади на основни пътни артерии в България.

„През последните две години бяха правени доста опити за комуникация на възможностите, на проблемите, както и търсене на срещи с местните общности не само от българска страна, но и експерти от Европейската комисия (ЕК) посещаваха площадките на мините и ТЕЦ-овете. Беше ясно споделяна позицията, че е неизбежно намаляването на дейностите по използване на въглищата в Европейския съюз (ЕС) като цяло и конкретно в България. Така че по-скоро това, че стана ясна неизбежността на случващото се, изкара хората на улицата“, смята експертът.

Според него усилията по-скоро трябва да бъдат насочени към прагматичното и оптимално използване на средствата, така че да бъде планиран и реализиран справедлив за страната ни енергиен преход, отколкото да предоговаря нещо, което очевидно в Евросъюза има водеща политическа тежест, а именно политиката за декарбонизация на производствата в ЕС.

По думите му териториалните планове за справедлив преход не посочват конкретни производствени обеми от различните дружества, а само използват като основание прогнозирано намаление на производството, за да предоставят и адресират свързани с това социални проблеми и възможности за ново индустриално развитие.

„Смятам, че дали ще бъдат намалени през 2030 година с ¼ или с 1/3 производството на въглища, зависи от твърде много фактори – пазарна среда, геополитически фактори, така че важното е, и това в момента е позицията на България, да се установи, че ще запазим значителен ресурс от разполагаеми производствени мощности във въглищните региони. Това беше важната битка. А прогнозата колко ще работят е прекалено ранен етап, за да се води задълбочен разговор на тази тема“, коментира Иванов. И допълни, че пазарната среда е най-вероятният двигател на промените, които ни очакват.

„От началото на годината средните цени на електроенергията са значително под цените, които формират себестойността на нашите въглищни централи. В този смисъл те не могат да се разполагат като базови източници, а трябва да намерят място на пазара като маневрени източници, които предоставят системни услуги, при което да получават по-висока цена, но за по-малко време за използване“, обясни енергийният експерт. 

Той посочи, че разговорът следва да се насочи към оптималното използване на мощности, така че те максимално дълго те да участват в електроенергийния микс, а не върху това да се търси начин те да останат като базови източници на енергия, което от енергийна гледна точка не може да бъде реализирано. 

Чуйте повече в интервюто на Емил Костов с енергийния експерт Антон Иванов!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 10:55

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54
Д-р Христиана Бацелова

Грипът ще ни съпътства от януари до март

Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги"  д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през  януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..

публикувано на 10.01.25 в 10:37

Неонатологията на МБАЛ-Пазарджик получи нови кувьози

Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...

обновено на 10.01.25 в 10:17

Няма никаква опасност за Панагюрското съкровище в „Гети“

„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..

публикувано на 09.01.25 в 16:04