Необходим е анализ и сериозна работа за дигиталната трансформация на общинското здравеопазване в Пловдив, включително и по-голяма оптимизация на оперативните, административните и клиничните процеси. Това може да доведе до сериозно подобряване на качеството на предлаганите услуги, стана ясно по време на среща между експерти на Община Пловдив, Медицински университет в града и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
От неправителствената организация подчертаха, че работят много добре с Медицински университет-Пловдив, като висшето учебно заведение от тази година е и член на клъстера.
„Предвид доброто сътрудничество с Медицински университет-Пловдив и потенциалът на града, решихме да зопчнем от тук, заради добрата основа, която можем да положим“, каза Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
На срещата присъства и Радой Павлов, който живее и работи повече от 20 години в чужбина, а в момента е ръководител на „Дигитална архитектура“ към Университетската болница в Цюрих.
„Пристигам от една здравна система, която е на високо ниво, не само от гледна точка на дигитализация, но и като болнична инфраструктура. Очевидно ние няма как да направим големи стъпки и да се сравняваме с швейцарската здравна система. Но ние сме дошли с един пакет от предложения, с няколко малки, но важни стъпки, които трябва да се направят за да се положи основа за по-добро здравеопазване в Пловдив и областта“, заяви в инетрвю за Радио Пловдив Радой Павлов.
На първо място трябва да се създаде разбиране за информацията в здравната система и как тя да може да е в помощ не само от медицинските специалисти, но и от пациентите.
„Ще предложим и няколко конкретни стъпки за модернизиране на общинските здравни заведения, тъй като те нямат капацитет да се развиват като една модерна болница. Но смятаме, че с няколко малки стъпки, може да се повиши чувствително нивото на качесво на здравните услуги“, подчерта Павлов.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с Радой Павлов.
Пловдив има голяма следа в дипломатическата защита на Независимостта на България, каза историкът Видин Сукарев. Уточни, че актът е признат половин година след обявяването на автономията на страната – през април 1909 г. Тогава първо Османската империя я признава, а след това и Великите сили. Шест от всички осем членове на правителство на..
Историческите личности, историческите факти и процеси в карта – има го в платформата „Активната историческа карта“ на България. Проект, който съчетава страстта към миналото с прецизността на картографията и възможностите на съвременния софтуер. Създадена от Николай Дунев и екип от ентусиазирани историци, картографи и програмисти, едноименната..
Връчването на литературните награди "Христо Г. Данов" в Деня на независимостта ни дава повод да Ви заведем до родното място на родоначалника на българското книгоиздаване - Клисура. Разказът е за една от знаковите сгради в града - Павурджиевата къща и прилежащият към нея хан. Дом, свързан с апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски, както и..
Промените в Закона за виното и спиртните напитки засягат не само любителите на домашно вино, но и на ракията собствено производство. Измененията предвиждат ограничаване на варенето на високоспиртната напитка до 30 литра, но само, ако суровината е собствено производство. Собственикът на дестилерия в Асеновград Георги Червенков, който е и член на..
Петият вот на недоверие към кабинета, който ще се гласува днес, беше абсурдно подготвен със слаби и аматьорски мотиви, коментира заместник- председателят на ПГ на ИТН Станислав Балабанов. По думите му опозицията не само не е по- единна, но дори в хода на дебата е показала различни позиции. "Ако може те завладеят държавата - ще е най- добре" - така са..