Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

200 сгради ще бъдат обявени за културна ценност за първи път

| обновено на 14.10.23 в 07:50

500 ценни сгради стават част от недвижимото културно наследство на България, като близо 40% от тях са нови предложения за включване в списъка на недвижимите културни ценности, стана ясно след приключването на  първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство, проведен едновременно в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците.

 За обектите е  започнала процедурата за деклариране или обявяване в културна ценност. Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние. Само 15% от паметниците на културата в 5-те изследвани исторически места са в добро състояние със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик.  В същото време при обходите по програмата са открити стотици сгради от първата половина на 20-и век, които притежават ценни качества, но още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.

Сред големите изводи от програмата, започнала в края на 2022 г., е, че липсват цялостни концепции и планове за развитие и опазване на културните ценности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична подкрепа за собствениците и ползвателите на ценни обекти. Така се стига до сблъсък между заинтересованите страни, вместо до обединяване на усилията.

Експертите са събрали стотици архивни документи, карти, планове, фотографии и исторически свидетелства, изготвени са актуални схеми и планове на териториите, изследвани са степените на намеси върху обектите, запазената и загубената автентичност. Данните са систематизирани електронна платформа, така че да бъдат използвани от широк кръг експерти за анализи и планове за действие.

Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кристина Ляхтова с изложба "Животът е танц"

Кристина Ляхтова е ландшафтен архитект по образование и художник, който рисува с неудържима страст! Рисуването преоткрива преди около десет години и от тогава не спира да твори. Участва в множество съвместни изложби с други артисти.  Обича да рисува с масло и обожава техниката с шпакла.  “За мен е много важно в една картина да има послание! Да..

обновено на 16.06.24 в 09:38

Ден на доброволците на Алея на книгата от "Пловдив чете"

Днешната неделя е последният ден на тазгодишната Алея на книгата, но фестивалът „Пловдив чете“ продължава до сряда, 19 юни. Програмата днес минава под знака „Ден на доброволците“.  В литературен кът към  Алеята на книгата  в 10,30 часа ще има спорт, игри и четене с „Клуба на добротворците“. В 15,30 под надслов „Четем на глас“ ще е разговорът защо..

обновено на 16.06.24 в 09:26

„Градът празнува Операта“ в Пловдив с виртуозния Васко Василев

В Пловдив ще се проведе празничен гала концерт „Градът празнува Операта“със специалното участие на виртуозния цигулар Васко Василев. Проявата е на площад „Централен“, входът е свободен. Събитието е кулминация на честванията, посветени на 70 годишнината на Опера Пловдив. Концертът със солисти, хор и оркестър на Опера Пловдив ще бъде дирижиран от Якопо..

обновено на 16.06.24 в 09:26

Преге - предаване за света на книгите, 15 - 21 юни

В предаването за книги на Радио Пловдив на 15.06. 2024 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Георги Райчевски. Този шарен Пловдив. Роман хроника. 266 стр., ок. 4А, Хермес, 2024. Райнер Мария Рилке. Дуински елегии (поетическа версия на Кирил Кадийски) 152 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Кевин Бари. Нощен ферибот за..

публикувано на 16.06.24 в 09:20

В "Срещите" за войната и мира

В далечната 1932 г. Айнщайн в писмо пита Фройд защо човечеството не може да се избави от обречеността на войните.  Фройд се учудва защо ученият толкова много се възмущава от войната и отговаря: "Та, тя - войната, изглежда природно заложена, добре обоснована биологически, на практика почти неизбежна". Но завършва писмото си така: "Всичко, което..

обновено на 15.06.24 в 10:11