500 ценни сгради стават част от недвижимото културно наследство на България, като близо 40% от тях са нови предложения за включване в списъка на недвижимите културни ценности, стана ясно след приключването на първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство, проведен едновременно в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците.
За обектите е започнала процедурата за деклариране или обявяване в културна ценност. Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние. Само 15% от паметниците на културата в 5-те изследвани исторически места са в добро състояние със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик. В същото време при обходите по програмата са открити стотици сгради от първата половина на 20-и век, които притежават ценни качества, но още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.
Сред големите изводи от програмата, започнала в края на 2022 г., е, че липсват цялостни концепции и планове за развитие и опазване на културните ценности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична подкрепа за собствениците и ползвателите на ценни обекти. Така се стига до сблъсък между заинтересованите страни, вместо до обединяване на усилията.
Експертите са събрали стотици архивни документи, карти, планове, фотографии и исторически свидетелства, изготвени са актуални схеми и планове на териториите, изследвани са степените на намеси върху обектите, запазената и загубената автентичност. Данните са систематизирани електронна платформа, така че да бъдат използвани от широк кръг експерти за анализи и планове за действие.
Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство.
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Ще превали и прегърми
Краткотраен дъжд