Новото тази седмица са неизпълнените рецепти за антибиотици, заради въвеждането на електронните рецепти. Трябва ли да се върнат хартиените рецепти, научаваме мнението на пациентите от Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
,,Заради хаоса, който в момента е настъпил сред електронните рецепти пациентите са доста скептично настроени. Знаете, че когато нещо ново се въвежда, обикновено има и негативни настройки и позитивни настройки. Като цяло пациентите харесват електронизацията. Според нас ние трябва да вървим в такава посока, но трябва да се съобразим и с особеностите, които имаме в България.’’, каза Ботева
Тя допълни, че при антибиотиците има проблем, тъй като те не се внасят регулярно в България, а голяма част от фармацевтичните компании са напуснали през последните години.
,,Аз разбирам позицията на лекарите и смятам, че тя трябва да се уважи, че преценката е тяхна какъв антибиотик да изпишат на пациентите и че не фармацевтът трябва да преценява да го замени.’’, уточни още Ботева
Председателката смята, че е добре да остане възможността за хартиените рецепти, докато законодателството се адаптира, защото единственият възможен начин медиците да предписват лекарства е на хартиена рецепта.
,,Идеята на електронизацията на първо място освен проследяване на продажбите, начин да се контролира безконтролната употреба на антибиотици, тя има за цел да улеснява, а не да затруднява.’’, подчерта Ботева и допълни, че има пациенти, които купуват медикаменти от други държави, защото в България ги няма или са на по-достъпна цена.
,,Ще ви дам пример с пациентите с лупус. Знаете медикамента, който се използва широко за лупус – хидроксихлороквин. По време на Ковид го нямаше регистриран в България изобщо. Имаше един, който беше спрян от употреба. По време на Ковид пациентите бяха в ситуация, в която нямаха медикамент в България. Те си купуваха и продължават да го купуват от Гърция и други държави.’’, заяви Ботева
Тя обобщи, че продължава да се бави диагностиката на ревматоидните заболявания в България с над 5 години, но че това е преобладаваща тенденция в световен мащаб.
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност