Е-рецепти трябва да улесняват пациентите, а не да ги затрудняват

Новото тази седмица са неизпълнените рецепти за антибиотици, заради въвеждането на електронните рецепти. Трябва ли да се върнат хартиените рецепти, научаваме мнението на пациентите от Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.

,,Заради хаоса, който в момента е настъпил сред електронните рецепти пациентите са доста скептично настроени. Знаете, че когато нещо ново се въвежда, обикновено има и негативни настройки и позитивни настройки. Като цяло пациентите харесват електронизацията. Според нас ние трябва да вървим в такава посока, но трябва да се съобразим и с особеностите, които имаме в България.’’, каза Ботева

Тя допълни, че при антибиотиците има проблем, тъй като те не се внасят регулярно в България, а голяма част от фармацевтичните компании са напуснали през последните години.

,,Аз разбирам позицията на лекарите и смятам, че тя трябва да се уважи, че преценката е тяхна какъв антибиотик  да изпишат на пациентите и че не фармацевтът трябва да преценява да го замени.’’, уточни още Ботева

Председателката смята, че е добре да остане възможността за хартиените рецепти, докато законодателството се адаптира, защото единственият възможен начин медиците да предписват лекарства е на хартиена рецепта.

,,Идеята на електронизацията на първо място освен проследяване на продажбите, начин да се контролира безконтролната употреба на антибиотици, тя има за цел да улеснява, а не да затруднява.’’, подчерта Ботева и допълни, че има пациенти, които купуват медикаменти от други държави, защото в България ги няма или са на по-достъпна цена.

,,Ще ви дам пример с пациентите с лупус. Знаете медикамента, който се използва широко за лупус – хидроксихлороквин. По време на Ковид го нямаше регистриран в България изобщо. Имаше един, който беше спрян от употреба. По време на Ковид пациентите бяха в ситуация, в която нямаха медикамент в България. Те си купуваха и продължават да го купуват от Гърция и други държави.’’, заяви Ботева

Тя обобщи, че продължава да се бави диагностиката на ревматоидните заболявания в България с над 5 години, но че това е преобладаваща тенденция в световен мащаб.