Кандидатите в изборната кампания в София много пълноценно и нашироко изразиха своите експертни мнения за проблемите на града, каза в предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив медийният експерт и културолог Георги Лозанов.
Според него конкретно в София е имало много дебати, но напоследък кандидатите са се дърпалиот тях, за да не загубят от участието си.
По думите му кампанията в София е акцентирала върху конкретни проблеми. Той допълни, че е възникнала аномалия по отношение на кампанията, тъй като е акцентирала върху конкретните проблеми. Като пример в София посочи детските градини, ремонтите на ремонтите, парковете, презастрояването, транспорта.
"Това по някъкъв начин скри и не постави достатъчно сериозен акцент върху политическата страна на кампанията. Много повече те говореха като експерти и такова беше очакването. Това компенсираше липсата на сериозен експертен разговор с обществото и пред обществото", каза още културологът.
Според Георги Лозанов от избора на кмет в София зависи не само как ще се решат проблемите с детските градини, а как ще върви управлението в България оттук нататък.
Той коментира, че първият път кампанията за местните избори е била експертна, а кампанията за втория тур – политическа.
"Не съм сигурен, че има кой знае колко хора, които са се мотивирали от разликите в мнения за кандидатите в София, за това как да се справим с проблема с детските градини", коментира още медийният експерт.
Според него, когато в София на балотажа са останали двамата кандидата за кмет – лев и десен, изведнъж хората са се изненадали от политическите лица, особено на левия кандидат.
По думите му социалните мрежи не са медии. Основните характеристики за обществена медия са едно и също съдържание да достига до много крайни потребители, което социалните мрежи твърде често успяват да правят.
Лозанов подчерта, че има много важно условие за обществените медии и то е: "Да има редакционна отговорност при производството на това съдържание, на която социалните мрежи не отговорят. За това се получава следната илюзия. Възприемаш ги като медии, като че ли това е редакционно отговорна публична комуникация, а това всъщност е частно общуване, като разговор на маса".
Скандалът с машините Лозанов назова като т.нар“черни лебеди”.
"Това, което стана с машините беше опит, насочен срещу кандидата, който спечели в първия тур на местните избори в София. Трябваше да разтовари неговата подкрепа, която беше изненадваща в началото на кампанията. Обаче се улучи обратен ефект. Не бива да бъдат подценявани софиянци. Въпросът е да няма втори рунд на тази афера при втория тур", подчерта Георги Лозанов.
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
За вярата, за нравствените ценности, за образованието, включително и по религия, говорим госта ни в „Добро утро, ден!“ в Страстната седмица. Адриана Любенова е доцент по теология и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е иконописец, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Има дълъг..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..