"Целта е да представи един алтернативен поглед към държавните финанси – малко по-провокативен и смел, и да покаже как биха изглеждали те при различни политики", посочи той.
По думите му при представянето на алтернативната финансова рамка се е получила интересна дискусия, като обединителната нишка е алтернативния поглед, който елиминира дефицита.
"Това, което ние сме заложили е по-нисък дефицит в рамките на 1,5% и то вследствие на доста по-смели реформи, затова не е елиминиран дефицитът в първата година, но в дългосрочен план, през следващите две години ние залагаме във нашата рамка той да се сведе до 0%. Съответно при тази политика и дългът не се покачва, той остава на същите нива като в момента, тъй като правителственият план все пак залага по 2-3% на година, което е нормалко, когато имаш дефицит. Така че доста по-консервативен подход и доста по-бързо елиминиране на дефицита. Това е стратегията, която следвахме в дълъг период, може би 20 години и повече в България дефицитът беше около нулата или се планираше в средносрочен план да падне до нулата. Сега сме в нова ситуация, в която дори в средносрочен план планираме дефицит до 3%, което си е около 6,5 млрд. лв. на година", коментира Ганев.
Той обясни, че фокусът, който поставят от ИПИ е, че целта на бюджетът е да провокира чрез политика България да настигне страните в Централна и Източна Европа, както и Балтийските републики, които вече са в някои случаи до 90% от средноевропейското равнище на доходи, а страната ни все още е на 60%.
"Виждаме, че в тези страни нивото на инвестиция е доста по-сериозно и устойчиво през годините. И затова едната от идеите, които предлагаме в сферата на данъците е нулевата ставка за реинвестираната печалба, а технически това е моменталната амортизация, когато купуваш машини. Т.е., ако дадена компания купи машини и оборудване за производство, тя може още на първата година да начисли пълната амортизация и да й падне данъчния резултат и ефективния данък, който плаща. Това е опит през данъчна политика да провокираш компаниите да инвестират, тъй като вече имат и стимул да го правят", подчерта икономистът.
Според него другата промяна е по-сериозното намаление на осигурителната тежест, тъй като това остава най-голямата тежест върху труда.
Петър Ганев коментира и оставката на Борислав Михайлов. По думите му докато не се проведе новия конгрес на БФС и няма някаква нова власт, която да се сформира във футболния съюз, ако въобще може да се сформира, защото там има юридически казуси, доста кандидати може да се появят, темата ще остане висяща още два-три месеца и вече след провеждането на нов конгрес ще има възможност за отпушване. "Няма как, след като Борислав Михайлов е в оставка и има временно управление, да очакваме някаква промяна", категоричен беше той.
Според него държавата трябва да приложи има комбинации от мерки, за да се оправи футболът, не може само да се хвърлят пари в инфраструктура.
"Това видяхме в Пловдив – сравнително хаотично, то не е резултат от дългосрочна програма или политика, а просто няколко решения първо на правителството, после на общината, която вече нямаше и избор, все пак двата стадиона трябваше да се довършат. Да те, ще станат хубави, но само по себе си това не променя футбола в Пловдив. Виждаме, че привърженици на двата отбора също протестират и спрямо БФС, понякога и помежду си, видяхме най-различни вълнения в двата клуба. Така че по-скоро трябва да се търси решение, което е класическо, както се е случило в Англия и по света в края на 80-те и началото на 90-те. Ако държавата влиза с пари в инфраструктура, тя да търси насреща промяна, прозрачност, институции, които да работят, правила, разделяне на лига и футболен съюз, адекватно управление и комерсиално на професионалния футбол в това число и телевизионните права, които са най-големия приход. Т.е. трябва да е комбинация от мерки. Не може само да хвърляш пари и да казваш: "Ами то нищо не се променя, а ние хвърлихме 50 милиона". Но това е наложително. От друга страна пък, колкото и да го променяш този футбол, ако нямаш добра инфраструткура, ти вече си изостанал безкрайно от това, което се случва в Европа", заключи Петър Ганев.
Чуйте още в звуковия файл.
Ден след като министърът на земеделието и храните Георги Тахов обяви решението на държавата да не се прилага ваксинация на овцете и козите срещу смъртоносната болест шарка по дребния добитък, ръководството на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) остро разкритикува това решение . От асоциацията подчертават, че "всички..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден“ ни гостува пловдивският художник Илия Желев. Завършва живопис във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Първоначално преподава рисуване в Трявна, а след промените е художник на свободна практика. Има повече от 120 самостоятелни изложби, като по-голямата част от участията му са в..
Все още не са ясни параметрите на бюджета за следващата година. Това, което е известно до момента е, че минималната работна заплата ще бъде €620, ще има повишаване с 2% на осигуровките, както и почти двойното увеличение на данъка върху дивидентите. Според главния икономист на ЕКИП Георги Вулджев управляващите не предприемат мерки за..
Проектът за новия мегакомплекс в квартал "Филипово" е в нарушение на Общия устройствен план на Пловдив, защото не предвижда терен за детска градина. Това заяви пред Радио Пловдив арх. Костадин Палазов от „БСП за България“, председател на комисията по устройство на територията и жилищна политика в Общинския съвет. Затова трябва да се преработи. По..
Правната комисия към Общинския съвет в Пловдив прие като законосъобразно искането за промяна на ПУП-а в кв. „Филипово“, където ще бъде изграден нов мегажилищен комплекс. Председателят ѝ Слави Георгиев подчерта, че местният парламент не дава разрешение за строителството на комплекса, тъй като това частният инвеститор може да направи и в момента –..