„Народът е като отделния човек, изтрий му паметта и той става друг човек“, твърди писателят, дипломат и общественик проф. Кирил Топалов, носител на тазгодишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“. В програма "Ден след ден" продължаваме разговора за пренаписването на историята, подмяната на паметта и безкултурието, което ни унищожава. Но и за единствения изход - книгата и познанието.
По думите му българският народ е обречен на подмяна на паметта още след 9 септември 1944.
"Тогава започна тоталната подмяна на паметта и всичко онова, което в България беше направено в науката, политиката и обществения живот, бе отхвърлено и започна една тотална подмяна на паметта. Насаждаше се една друга памет. 45 години тази памет се насаждаше и аз това имам главто предвид, когато казвам, че ако изтриеш паметта на един народ, той става лесно манипулируем. Вижте какво става сега, нашият народ защо всеки може да го излъже? Защото вече веднъж му е подменена паметта. Той няма стабилни опори в себе си. Той не знае в какво да вярва.", каза проф.Топалов.
Според него изминалите повече от 30 години не са достатъчни това да се промени и даде пример с Мойсей, който води своите евреи 40 години, когато ги извежда от Египет.
По думите му сега виждаме не толкова подмяна, защото няма такава идеологическа постановка да се сменя паметта на хората, тя въобще не им се дава.
Това е свързано и до голяма степен с образователната ни система, където се налага реформа от компетентни хора
"Ако преди паметта се подменяше, сега някак си се изтрива. Един човек без памет не е личност. Хаост, който настъпи ни показа, че не сме готови все още за промяна", смята професорът и допълни:
"Ако човек слуша парламента каво става, какви са ни депутатите - може наистина да се ужаси, защото някой от тях си говорят така все едно са на селския пазар. Чак така не трябва да се говори. Липсата на култура у много от главно при депутатите, защото тях най-често ги гледаме и слушаме е много фатална, защото те дават и някакъв пример. Всеки смята, че един човек, който заема някаква голяма обществена или политическа длъжност би трябвало да е добре подготвен и добре образован и езиково. Но ние виждаме, че това не е така. Този израз сигурно има някаква голяма духовна криза, в която влязохме, когато системата се смени. От една свирепа диктатура минахме към една демократична система, но как минахме - дали минахме подготвени, естествено неподготвени ,защото кой ти позволява в една диктатура да се подговиш за демокрация. Не влязохме подговени и влязоха много случайни хора в политиката и всичко тръгна назад", категоричен е професорът.
Интервю с проф. Кирил Топалов е в прикачения файл.
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...