Часовник на дълга поставиха върху столична сграда финансовите експерти Николай Василев и Никола Янков, убедени привърженици на нулевия бюджетен дефицит. Това, според тях, ще е предупреждение, че дефицитите, планирани от управляващото мнозинство, ще са в тежест за бъдещите поколения.
Пред Радио Пловдив финансистът Никола Янков, който е и бивш заместник-министър на икономиката, обясни, че с тези действия се опитват да привлекат вниманието на обикновените български граждани.
Над 42 млрд.лв е държавният дълг на България, всяко българско семейство дължи 21 500 лв.
Истината е, че огромна част от парите ни, на държавата, се харчат с бясна скорост. Дългът всъщност е отражение на бюджетния дефицит. Когато държавата няма достатъчно приходи и има повече разходи, тя взима заеми, както всяко едно домакинство. И тези заеми реално са увеличението на публичния ни дълг - с десетина милиарда годишно.
Държавният дълг на България за една година се е увеличил с над 10 млрд.лв. - от 31 на 42 млрд. лв. И това няма нищо общо с инфлацията, просто сме изхарчили парите през публични разходи, обясни финансовият експерт.
Парите ги няма! - това е проблемът, върху който искаме да обърнем вниманието на хората, каза Никола Янков. По думите му, в нито една сфера животът на хората не се е подобрил, въпреки изхарчените милиарди.
Парите са изхарчени за нещо, което отива и заминава и от него спомен няма.
Влиянието на войната в Украйна беше изключително "положително" за българската икономика, заяви Янков. Той уточни, че прави тази констатация с известна доза отвращение. Поради огромен експорт на електричество и оръжие Брутният вътрешен продукт на България е пораснал с близо 7% миналата година.
Войната в Украйна предизвика бум на БВП на България и на бюджетни приходи. Но разходите всъщност, успяха да изпреварят огромното увеличение на бюджетните приходи.
Държавата като собственик на предприятия, например в сектор енергетика, е нормално да си вземе парите.
Някои обаче са на хронична загуба. ТЕЦ-овете от Марица Изток тази година отново са на загуба, задъхват се и няма как да реагират на технологичното обновление, което е необходимо в тях. Но държавата успя да им източи кръвчицата.
Фирмите винаги трябва да имат някакъв финансов резерв занапред. За съжаление обаче в държавния бюджет за 2024 са предвидени 100 % дивиденти на всички печалби на държавните фирми. Така че, това се превръща в политика.
Втърешното потребление
Предвидените в новия бюджет увеличения на доходите са за държавните служители и за пенсионерите. Оказва се, че повечето българи, включително държавните служители, когато пипнат малко повече пари на месечна база, обикновено ги инвестират не в българско потребление, каквато е идеята на финансовия министър, а във внос. Купуват си нов телефон, нова кола или кола на старо, но небългарска, а внос или отиват на почивка някъде, напр. в Гърция, и парите излизат извън държавата.
Може би, 8 или 9 лева от всеки 10, дадени като увеличение на доходите на тези хора, ще излязат извън икономиката на България и ще увеличат бизнеса на други икономики.
България е отворена икономика и българите обичат да потребяват вносни стоки и услуги, обобщи финансистът.
Финасова децентрализация няма
От "Продължаваме промяната" са против финасовата децентрализация на общините. Тази политика не е нова, упражнява се вече 30 години. Общините, кметовете ще се молят и тази година на финансовия министър на килимчето в София за всички свои разходи и проекти.
В данъчните закони също не се залага нищо ново като политика. Големите суми, които са предвидени за инфраструктура - 12 млрд. лв, са всъщност буфер за дефицити в приходната част. Ако реално се окаже, че приходите са по - малко отколкото са планирани, ще се намаля изключително засиления капиталов бюджет на държавата.
Няколко години, както и тази, заложените капиталови разходи на държавата не се изпълняват, обобщи финансистът.
Икономически растеж би имало, ако се привлекат нови чужди инвестиции в България, които ще бъдат изхарчени тук. Такива мерки обаче не са заложени в бюджета за догодина, посочи бившият заместник-министър на икономиката.
Интервюто на Емил Костов с Никола Янков е в звуковия файл.
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Кристиян Владов – главен уредник в Природонаучния музей в Пловдив и специалист по приложна хидробиология. Куратор на залите „Риби“ и „Сладководен аквариум“, изследовател на водния свят и участник в експедиции чак до Антарктида. Той е сред участниците в 33 българска експедия до Ледения континет,..
От днес Старият град на Пловдив е предпочитано място от любителите на вино и гурме от страната и чужбина. В продължение на три дни – до неделя, се провежда фестивалът „Вино и гурме“ с участието на 40 винопроизводители и 16 производители на храни и продукти. Това е единайсетото издание на фестивала, който по традиция започна с Дионисиево шествие,..
Новият папа Лъв XIV ще продължи започнатото от предшественика си папа Франциск, защото връщане назад от реформите и отвореността на църквата няма. Освен това самият папа Лъв XIV е такъв. Той е папа мисионер – от Америка отива да живее в една бедна страна като Перу в продължение на 20 години. Това коментира журналиста от радио..
Държавната агенция "Пътна безопасност" е абдикирала от своите ангажименти. Това заяви шефът на Института по пътна безопасност инж. Богдан Милчев, запитан защо от общините трябва да се започне със забраните за тези превозни средства. "Имаме закон, а общините като собственик на пътя могат да регулират този процес индивидуално", добави той,..
„ЕС не се намира в тази несигурна ситуация, в която се намираше преди няколко години, когато беше изправен най-вече пред агресията на Русия в Украйна, и не се знаеше дали ще има единство, и колко време ще издържи. В момента, независимо от наличието на две държави – Словакия и Унгария, общо взето ЕС е единен“, това заяви в интервю за Радио..