Часовник на дълга поставиха върху столична сграда финансовите експерти Николай Василев и Никола Янков, убедени привърженици на нулевия бюджетен дефицит. Това, според тях, ще е предупреждение, че дефицитите, планирани от управляващото мнозинство, ще са в тежест за бъдещите поколения.
Пред Радио Пловдив финансистът Никола Янков, който е и бивш заместник-министър на икономиката, обясни, че с тези действия се опитват да привлекат вниманието на обикновените български граждани.
Над 42 млрд.лв е държавният дълг на България, всяко българско семейство дължи 21 500 лв.
Истината е, че огромна част от парите ни, на държавата, се харчат с бясна скорост. Дългът всъщност е отражение на бюджетния дефицит. Когато държавата няма достатъчно приходи и има повече разходи, тя взима заеми, както всяко едно домакинство. И тези заеми реално са увеличението на публичния ни дълг - с десетина милиарда годишно.
Държавният дълг на България за една година се е увеличил с над 10 млрд.лв. - от 31 на 42 млрд. лв. И това няма нищо общо с инфлацията, просто сме изхарчили парите през публични разходи, обясни финансовият експерт.
Парите ги няма! - това е проблемът, върху който искаме да обърнем вниманието на хората, каза Никола Янков. По думите му, в нито една сфера животът на хората не се е подобрил, въпреки изхарчените милиарди.
Парите са изхарчени за нещо, което отива и заминава и от него спомен няма.
Влиянието на войната в Украйна беше изключително "положително" за българската икономика, заяви Янков. Той уточни, че прави тази констатация с известна доза отвращение. Поради огромен експорт на електричество и оръжие Брутният вътрешен продукт на България е пораснал с близо 7% миналата година.
Войната в Украйна предизвика бум на БВП на България и на бюджетни приходи. Но разходите всъщност, успяха да изпреварят огромното увеличение на бюджетните приходи.
Държавата като собственик на предприятия, например в сектор енергетика, е нормално да си вземе парите.
Някои обаче са на хронична загуба. ТЕЦ-овете от Марица Изток тази година отново са на загуба, задъхват се и няма как да реагират на технологичното обновление, което е необходимо в тях. Но държавата успя да им източи кръвчицата.
Фирмите винаги трябва да имат някакъв финансов резерв занапред. За съжаление обаче в държавния бюджет за 2024 са предвидени 100 % дивиденти на всички печалби на държавните фирми. Така че, това се превръща в политика.
Втърешното потребление
Предвидените в новия бюджет увеличения на доходите са за държавните служители и за пенсионерите. Оказва се, че повечето българи, включително държавните служители, когато пипнат малко повече пари на месечна база, обикновено ги инвестират не в българско потребление, каквато е идеята на финансовия министър, а във внос. Купуват си нов телефон, нова кола или кола на старо, но небългарска, а внос или отиват на почивка някъде, напр. в Гърция, и парите излизат извън държавата.
Може би, 8 или 9 лева от всеки 10, дадени като увеличение на доходите на тези хора, ще излязат извън икономиката на България и ще увеличат бизнеса на други икономики.
България е отворена икономика и българите обичат да потребяват вносни стоки и услуги, обобщи финансистът.
Финасова децентрализация няма
От "Продължаваме промяната" са против финасовата децентрализация на общините. Тази политика не е нова, упражнява се вече 30 години. Общините, кметовете ще се молят и тази година на финансовия министър на килимчето в София за всички свои разходи и проекти.
В данъчните закони също не се залага нищо ново като политика. Големите суми, които са предвидени за инфраструктура - 12 млрд. лв, са всъщност буфер за дефицити в приходната част. Ако реално се окаже, че приходите са по - малко отколкото са планирани, ще се намаля изключително засиления капиталов бюджет на държавата.
Няколко години, както и тази, заложените капиталови разходи на държавата не се изпълняват, обобщи финансистът.
Икономически растеж би имало, ако се привлекат нови чужди инвестиции в България, които ще бъдат изхарчени тук. Такива мерки обаче не са заложени в бюджета за догодина, посочи бившият заместник-министър на икономиката.
Интервюто на Емил Костов с Никола Янков е в звуковия файл.
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
Разкъсана облачност
Ясно