Росица Бакалова е учител по Български език и литература в гимназиален курс в Ямбол. Тя е също психолог, журналист и библиотекар. Казва, че не е изненадана от последното място на българските ученици от международния тест PISA-2022.
"Изненадана съм, че има изненадани от резултатите на PISA. Това е резултат от огромния срив на образователната ни система. През юни, когато излязоха резултатите от матурите, всички пак бяха скандализирани от резултатите на учениците. За да има добри резултати по PISA, учениците целенасочено трябва да са ориентирани към този формат, а българската образователна система не е насочена към него. Не е нужно да си посипваме главата с пепел, но не трябва и да се успокояваме", коментира пред Радио Пловдив Бакалова.
Според нея не бива да се фокусираме само върху уменията, които международният формат оценява, защото децата, които могат да го покрият, най- вероятно не могат да покрият други формати. "Не може да те подготвят за маратонец, а да искат да станеш победител на спринт", даде пример тя.
Росица Бакалова подчерта, че има задълбочаваща се неграмотност в българската образователна система, защото либералният модел изисква детето да не е тормозено и стресирано. "Обществена тайна е, че доста големи групи остават неграмотни или полуграмотни. Какво да направят колегите, които започват да им преподават в пети клас и нагоре", попита тя. Учебниците, написани в академичен стил са друг проблем", каза учителят и добави, че родителите са третият участник в образованието на децата, но заради заетост са делегирали всички свои задължения на училището.
"За да се направи смислена реформа или промени, те ще дадат резултат след 4-5 години. Трябва да се променят учебните програми, като се олекотят и да има повече часове за упражнения. Да се обърне повече внимание на езика. Защото децата не разбират понятия от художествената литература. Трябва да се изисква децата да НЕ решават само тестовете. Една от причините да се стигне дотук това са тестовете, защото децата нямат речниковия запас. Тестовете кастрират възможността да създаваш текст и да мислиш критично", каза още Бакалова.
Според нея обществото трябва да окаже натиск за смислени промени в българското образование, които да бъдат направени от хора, които работят с деца, а не стоят в канцеларии и приписват чужди модели. Една образователна система трябва да отговаря на народопсихологическите особености, на историческия контекст и традиции на даден народ и затова промените не трябва да се правят от хора със самочувствие, но без съответните познания, смята още тя.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..