"Сред основните макроикономически параметри заложени в бюджет 2024 г., е ръстът на БВП на българската икономика с 3,2%. Това е нещо, което е дискусионно, защото и Световната банка, и ЕК, и МВФ, а и БНБ дават по-ниски нива като прогнозни за следващата година. Вероятно ръстът ни ще бъде около 2,5% и това е по-реалистично на фона на задаващи се предрецесионни състояния, а за някои страни от еврозоната, които са наши основни външнотърговски партньори, и рецесионни, така че е логично българската икономика да се позабави и да се поохлади през следващата година". Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
Като друг основен показател, около който се е осъществявал дебатът, Гълъбинов посочи 3%-ния бюджетен дефицит от БВП.
"Ако ние се успеем да направим този заложен ръст на БВП, трябва да преразгледаме и прогнозата си за дефицита, но и да се вместим в 3-те процента, защото те ни трябват като показател за членство в еврозоната през 2025 г. Важно е и как ще си послужим с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, от които все още чакаме транш до края на годината".
Инвестициите за капиталови разходи над 12 млрд лева, макар и намалени, е доста дискусионно дали ще успеем да ги усвоим като капитални вложения в българската икономика под формата на големи проекти.
Покрай тях ще могат да се налепят и други инвестиции, като публично-частно партньорство, доставчици, поддоставчици, изпълнители от частния сектор, от реалната икономика, които да допринесат да се представим добре", подчерта Гълъбинов.
По думите му, по Плана за възстановяване и устойчивост, от който остават още три години, България има да усвоява още над 10 млрд лв, като е усвоена много малка част. За сравнение, Гърция и Румъния са успели да усвоят вече над 50% от парите.
Гълъбинов бе категоричен, че страната ни трябва да държи сметка за нивото на инфлацията, което е важен показател за членството ни в еврозоната. "Сега сме на ниво 4,8, което е два пъти повече, отколкото е изискването за членство в еврозоната и трябва да демонстрираме през следващата година поне в първото тримесечие ускорено намаление на инфлацията. Това означава, че трябва да внимаваме с паричното предлагане, защото, ако то остане сравнително високо, поради различни фактори, трябва да направим добър баланс, така че това да не подейства проинфлационно и нашата инфлация пак да остане два пъти по-висока и членството ни еврозоната да бъде отложено с още една година".
С увеличението на МРЗ и на пенсиите ръстът на доходите ще изпреварва ръста на инфлацията. Това е планирано и за следващите три години.
За нивото на дълга Гълъбинов подчерта, че все още имаме ниско съотношение на дълг към БВП - под 25%. С ускорено увеличение нивото на дълга обаче ще доближим 30% и трябва да държим сметка за това как можем да го обслужваме реално и като главници, и като лихви. Лимитът на дълга трябва да бъде съобразен с реалните ни възможности да го изпълним и затова гласуването на този лимит е ключово".
Гълъбинов бе категоричен, че структурни реформи в бюджета не се забелязват, от гледна точка на това да се преструктурира българската икономика, да се насочи към по-високотехнологични бизнеси, услуги и производства с по-висока добавена стойност и доходи като заплати и сътветно да има повече постъпления в осигурителните ни системи.
С административното решение за увеличаване на МРЗ се увеличава и минималният праг за осигуряване. Отделно се увеличава и максималният праг за осигуряване, който през следващите три години ще продължи да се увеличава, т.е.ще има източник допълнителни приходи в осигурителната система.
Открити обаче в бюджет 2024 г. остават въпросите за осигурителните вноски като процент - за пенсия и за здраве, остават и въпросите за измененията в данъчната система, за данъка печалба за фирмите и т.н.
Интервюто - звуковия файл:
„ Коалицията ПП-ДБ е твърде вероятно да се разпадне или твърде вероятно да се обезличи. Защото в опозиция не е много лесно да трупаш авторитет и реваншистки сили. Виждаме го например от БСП, които от дълго време са в опозиция и продължава да губи, като най-накрая Нинова подаде оставка. Но това, което ще крепи ПП-ДБ е фактът, че победителят всъщност..
Никола Янков е предприемач и икономичиски експрерт, ръководителна икономическия експрет на "Синя България". Той коментира политическата нестабилност и икономическите послания на избраните в парламента политически формации. Според него сегашните народни избранници имат популистко говорене за икономиката, а досегшното им участие във властта на е..
С гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН- 131 гласа “за” Рая Назарян бе избрана за председател на 50-о Народно събрание= Изборът на Назарян бе успешен от третия опит заради подкрепата на ИТН. По-рано групата съобщи, че ще подкрепи всички кандидатури за председател на Народното събрание, но няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или ДПС. „На първо място бих..
Изпращаме отличен випуск. Традициите в Английската гимназия не се променят вече 61 години, заяви за програма "Точно днес" директорът на училището Николай Радев, което е първо по успех на държавните зрелостни изпити. "Днес ще изпратя 263 отличници. За мен всички те са страхотни ученици. Ако искате точна бройка - 182 са с отличните..
„Политическата логика е България да има редовен кабинет след изборите. Не съм сигурен доколко българският политически процес, е подчинен на политическа логика. Затова ние можем да предполагаме, но политическият елит и партийните лидери са тези, които разполагат. Мисля, че няма сред парламентарно представените партии такива, които да предпочитат..