"Сред основните макроикономически параметри заложени в бюджет 2024 г., е ръстът на БВП на българската икономика с 3,2%. Това е нещо, което е дискусионно, защото и Световната банка, и ЕК, и МВФ, а и БНБ дават по-ниски нива като прогнозни за следващата година. Вероятно ръстът ни ще бъде около 2,5% и това е по-реалистично на фона на задаващи се предрецесионни състояния, а за някои страни от еврозоната, които са наши основни външнотърговски партньори, и рецесионни, така че е логично българската икономика да се позабави и да се поохлади през следващата година". Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
Като друг основен показател, около който се е осъществявал дебатът, Гълъбинов посочи 3%-ния бюджетен дефицит от БВП.
"Ако ние се успеем да направим този заложен ръст на БВП, трябва да преразгледаме и прогнозата си за дефицита, но и да се вместим в 3-те процента, защото те ни трябват като показател за членство в еврозоната през 2025 г. Важно е и как ще си послужим с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, от които все още чакаме транш до края на годината".
Инвестициите за капиталови разходи над 12 млрд лева, макар и намалени, е доста дискусионно дали ще успеем да ги усвоим като капитални вложения в българската икономика под формата на големи проекти.
Покрай тях ще могат да се налепят и други инвестиции, като публично-частно партньорство, доставчици, поддоставчици, изпълнители от частния сектор, от реалната икономика, които да допринесат да се представим добре", подчерта Гълъбинов.
По думите му, по Плана за възстановяване и устойчивост, от който остават още три години, България има да усвоява още над 10 млрд лв, като е усвоена много малка част. За сравнение, Гърция и Румъния са успели да усвоят вече над 50% от парите.
Гълъбинов бе категоричен, че страната ни трябва да държи сметка за нивото на инфлацията, което е важен показател за членството ни в еврозоната. "Сега сме на ниво 4,8, което е два пъти повече, отколкото е изискването за членство в еврозоната и трябва да демонстрираме през следващата година поне в първото тримесечие ускорено намаление на инфлацията. Това означава, че трябва да внимаваме с паричното предлагане, защото, ако то остане сравнително високо, поради различни фактори, трябва да направим добър баланс, така че това да не подейства проинфлационно и нашата инфлация пак да остане два пъти по-висока и членството ни еврозоната да бъде отложено с още една година".
С увеличението на МРЗ и на пенсиите ръстът на доходите ще изпреварва ръста на инфлацията. Това е планирано и за следващите три години.
За нивото на дълга Гълъбинов подчерта, че все още имаме ниско съотношение на дълг към БВП - под 25%. С ускорено увеличение нивото на дълга обаче ще доближим 30% и трябва да държим сметка за това как можем да го обслужваме реално и като главници, и като лихви. Лимитът на дълга трябва да бъде съобразен с реалните ни възможности да го изпълним и затова гласуването на този лимит е ключово".
Гълъбинов бе категоричен, че структурни реформи в бюджета не се забелязват, от гледна точка на това да се преструктурира българската икономика, да се насочи към по-високотехнологични бизнеси, услуги и производства с по-висока добавена стойност и доходи като заплати и сътветно да има повече постъпления в осигурителните ни системи.
С административното решение за увеличаване на МРЗ се увеличава и минималният праг за осигуряване. Отделно се увеличава и максималният праг за осигуряване, който през следващите три години ще продължи да се увеличава, т.е.ще има източник допълнителни приходи в осигурителната система.
Открити обаче в бюджет 2024 г. остават въпросите за осигурителните вноски като процент - за пенсия и за здраве, остават и въпросите за измененията в данъчната система, за данъка печалба за фирмите и т.н.
Интервюто - звуковия файл:
Доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН, чиято сфера на изследване е социалната политика, коментира в програма "Точно днес" поредния случай, в който България се срамува от отношението си към бедни, болни и изоставени. Според нея в този случай на първо място трябва да се посочат пропуските в управлението и конторола,..
Държавата да придобие царския дворец в Баня, община Карлово, и да поеме неговото управление. Това предлагат от сдружението "Заедно за град Баня“, след като станаха ясни намеренията на фамилия Сакскобургготски да продаде царския дворец в курортния град. "Според нас царската вила в Баня трябва да изпълнява функцията на държавен културен институт,..
За общественото разделение по отношение на влизането в еврозоната, обилно поливано от дезинформация и политически хазарт, разговаряме със социолога Даниел Стефанов. След решението на КС, което допусна за разглеждане само едни от въпросите на президента Румен Радев за референдум, той коментира и отговорът му през интервю за CNN. По думите му това..
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..