Многоизмерни са предизвикателствата пред българите през Новата 2024-та година. На първо място са двете войни, които се водят между Русия и Украйна и Израел и Хамаз и променят геополитическата карта на света, коментира пред Радио Пловдив антропологът и етнограф от БАН Мина Христова.
"Тези две войни ще влияят и върху вътрешно-политическия живот на страната. Очаквам това, което ври под повърхността да намери и своя външен израз", каза тя и добави, че властта и парите имат навика да отварят вратите за нови блага, като тази тенденция най- вероятно ще се задълбочи.
Христова се надява да няма смяна на управляващите, защото преживяхме дълъг период на политическа нестабилност. Ако нямаме стабилно управление, ще има политическа и социална нестабилност, смята анализаторът.
Очакванията й са през 2024-та година разломът между политиците и българите да се увеличава, защото у нас партиите се борят за власт, която като получат не води до промяна на нашата среда. От друга страна виждаме и позитиви, които се случват за България, подчерта тя.
Според нея една от най- сериозните скрити заплахи е дезинформацията, с която трябва да се води война. "Не е необходимо нещо да се случва реално, за да действат хората в ситуация на заплаха. Политическото говорене трябва да отговаря на страховете на хората и затова е нужна борба с дезинформацията", каза антропологът.
По думите й неистината достига такива нива на развитието си в онлайн и офлайн света, че не позволява на хората да разберат какво се случва и да се позиционират. Прогнозата й е, че фрагментирането на обществото ще продължи, защото големите колективи в обществото вече не съществуват повече от 30 години.
Мина Христова е убедена, че няма възможност изкуственият интелект да надвие естествения. Технологиите подпомагат работата и бита на хората."Трябва да имаме съзнанието да ги ползваме. На този етап роботите оставаме на Айзък Азимов и изчакваме да видим какво се случва", подчерта тя и добави, че вярва в духовното развитие на човека.
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..