Многоизмерни са предизвикателствата пред българите през Новата 2024-та година. На първо място са двете войни, които се водят между Русия и Украйна и Израел и Хамаз и променят геополитическата карта на света, коментира пред Радио Пловдив антропологът и етнограф от БАН Мина Христова.
"Тези две войни ще влияят и върху вътрешно-политическия живот на страната. Очаквам това, което ври под повърхността да намери и своя външен израз", каза тя и добави, че властта и парите имат навика да отварят вратите за нови блага, като тази тенденция най- вероятно ще се задълбочи.
Христова се надява да няма смяна на управляващите, защото преживяхме дълъг период на политическа нестабилност. Ако нямаме стабилно управление, ще има политическа и социална нестабилност, смята анализаторът.
Очакванията й са през 2024-та година разломът между политиците и българите да се увеличава, защото у нас партиите се борят за власт, която като получат не води до промяна на нашата среда. От друга страна виждаме и позитиви, които се случват за България, подчерта тя.
Според нея една от най- сериозните скрити заплахи е дезинформацията, с която трябва да се води война. "Не е необходимо нещо да се случва реално, за да действат хората в ситуация на заплаха. Политическото говорене трябва да отговаря на страховете на хората и затова е нужна борба с дезинформацията", каза антропологът.
По думите й неистината достига такива нива на развитието си в онлайн и офлайн света, че не позволява на хората да разберат какво се случва и да се позиционират. Прогнозата й е, че фрагментирането на обществото ще продължи, защото големите колективи в обществото вече не съществуват повече от 30 години.
Мина Христова е убедена, че няма възможност изкуственият интелект да надвие естествения. Технологиите подпомагат работата и бита на хората."Трябва да имаме съзнанието да ги ползваме. На този етап роботите оставаме на Айзък Азимов и изчакваме да видим какво се случва", подчерта тя и добави, че вярва в духовното развитие на човека.
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..
До шест месеца трябва да е готова Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Това реши в сряда Народното събрание, като натовари със задачата министерствата на социалната политика и финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Какви са тенденциите за..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали