Той сподели, че обсъждането е напълно прозрачно и в условията на плурализъм. Според него липсата на КП е сигнал за разделението на психично- здравната помощ от всички останами сфери на медицинска помощ, което сегрегира психиатрията.
По думите му с въвеждането на КП ще се създадат условия за по- добро финансиране, базирано на реално извършена дейност и контрол на качеството, по- добро заплащане за труда и привиличане на повече специалисти.
А що се отнася до спорната оценка за модела на клиничните пътеки, проф. Стоянов коментира, че те са жив организъм и също подлежат на промяна, ако се установят проблеми.
Професорът коментира и опасенията на работищи в системата, че с кличините пътеки ще спре държавнтото финансиране, както и това, че няма да могат да получат плащане, защото голяма част от пациентите им са здравно неосигурени.
Последното е лъжа, категорочен е той и посочва, че съотношението - осигурени/неосигурени в психиатриите е като това в здравната система като цяло, което е между 5% и 8%. За тези хора ще бъдат въведени буферни механизми, които съществуват и за другите клинични пътеки.
Проф. Стоянов заяви, че финансирането на психиатричната помощ е на преминалата единица /човек/ за лечение, за която се получават около 65 лева на ден. Сега голямата битка на мениджърите на половината легла в системата е тази сума да се увеличи. Какво става в останалате 2000 легла, където методиката не се прилага, а има "исторически" бюджет не споменава, което е "грозно и тенденциозно". Той коментира, че сега няма достатъчен контрол как е било провеждано лечението и проследяването след изписване.
"За моите колеги е безкрайно удобно да взимат по 60 лева на ден и постоянно да врещят, че искат 100 без по никакъв начин някой да контролира обема, количеството, качеството и полезността на прилаганите метои за диагностика и лечение. Тяхната драма е, че в условията на клинична пътека контролът на качеството и отчитането на дейностите ще се завиши".
Цялото интервю с проф. Стоянов е в прикачения звуков файл.
Как лошото време и студа ще се отрази на реколтата от череши в пловдивско коментира в програма "Точно днес" производителят от Куклен Тодор Попов. Според него още е рано да се каже какви са пораженията върху плодните дръвчета, но при някои от ранните череши средно на около 20 цвята има една завързала черешка, което означава, че на 90 % ще има..
Анализотърт от ЦИД Тихомир Безлов, който от години следи контрабандата на цигари, коментира, че има много има много противоречиви съобщения около разбития край Пловдив канал за цигари миналия ноември и последвалите пет месеца по- късно скандали. Той обвърза началото им с две събития в Пловдив - обиските в офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“ през..
Група родопчани от Смолянска област, сред които и Тодор Батков – син, стигна на коне до гръцкото село Димарио, преминавайки през затворения ГКПП „Рудозем – Ксанти“ в знак на протест срещу отказа да се отвори пътят Рудозем – Ксанти след присъединяването ни към Шенгенското пространство. На няколкостотин метра от неработещия пункт, връщащите се от..
Третият епизод на "Елементи в криза" е посветен на огъня. Летните пожари в Цалапица, Царацово и Катуница допринасят за лошото качество на въздуха в Пловдив и разкриват трудностите в комуникацията между граждани и институции. Епизодът представя един от героите огнеборци - главен инспектор Димитър Бришимов, началник сектор "Пожарогасителна..
В Пловдив официално честваха "100 години Седмица на гората“. Инж. Мирослав Димитров, директор на Регионалната дирекция по горите съобщи, че отбелязването в Пловдив започна от началото на седмицата. Служителите на дирекцията са запознали децата от пловдивските училища с работа на лесовъдите и важната роля на горите у нас. Тази есен ще се..