Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поредно европейско признание за българското хайку

| обновено на 04.01.24 в 22:09 | Интервю

Седем българи са сред отличените имена в класацията „Топ 100“, за най-креативен хайку автор в Европа, за 2023-та година. Полският хайку поет Кшищоф Кокот връчва, ежегодно, сертификатите на Haiku Euro Top 100.

За шеста година Владислав Христов е в тази класация, която се провежда за 13-та поредна година.

"Това, че освен мен присъстват още шестима българи показва, че нашето българско хайку е на световно ниво и нашите хайджини са не по-малко добри от световните майстори. Полският поет Кшищоф Кокот, който прави класацията, следи през цялата година какво излиза и кой какви конкурси печели, защото в момента хайку е най-популярният поетичен жанр. 

Хиляди души, от цял свят, пишат хайку. Може би, защото тази литературна форма е много кратка и достъпна. А, също така е подходяща за споделяне в социалните медии и мрежи. Затова и интересът към нея е много голям, през последните години. Хайку изпревари по интерес останалите видове поезия. Сега е на първо място, сред пишешите хора от цял свят. Това е световна тенденция, която говори, че съвременият човек е продукт на този живот, който води и тази краткост и забързаност, който ни спохождат се отразяват и на литературата. Дори при романа, който е най-дългата литературна форма. Романите започнаха да скъсяват обема си, както и поезията става све по-камерна, което не е лошо, защото ни дава един концентриран вид на посланието, което искаме да предадем на публиката“, казва за предаването „Вход свободен“, хайку поетът Владислав Христов.

Другите български имена в престижната класация са Стоянка Боянова, Радостина Драгостинова, Людмила Христова, Надежда Костадинова, Цанка Шишкова и Минко Танев.

Критерият на комисията за класирането са отличията на европейските хайку автори в международни конкурси и публикациите им в престижни англоезични издания, онлайн списания и печатни издания.

Владислав Христов е част и от журито на петия международен конкурс за хайку "Мая Любенова". Периодът за кандидадтстване стартира на 1-ви януари и продължава до 28-ми февруари, включително.

Конкурсът е отворен за всички. Изпратените хайку трябва да бъдат написани лично от автора, непубликувани (онлайн или в печатни издания) и да не са споделяни в никоя от социалните медии, включително затворени и лични групи. Поетите могат да кандидатстват на английски или български, с не повече от две хайку творби, като няма зададена конкретна тема. Част от журито на конкурса са още Антоанета Николова и Гергана Янинска, която е сестра на Мая Любенова. 

Мая Любенова е име много свързано с Пловдив. Освен, че е родена в тук, тя прекарва в града на тепетата последните години от живота си. Мая Любенова е знаково име както за българското, така и за световното хайку. Нейните преводи помагат, изключително много, да се популяризира българското хайку и да бъде забелязано в световен мащаб.

Конкурсът „Мая Любенова“ се радва на все по-голяма популярност. Много автори от страната и чужбина изпращат свои текстове. В сайта „Културни новини“ са описани, подробно, условията за участие в конкурса.

Имената на спечелилите ще бъдат обявени през март. Техните хайку творби, с преводи на английски, ще бъдат публикувани на 17-ти април.

„Приветствам пишещите хора да вземат участие. Дори тези, които за първи път прописват хайку нека да участват, защото така става, чрез опитване. Това е и смисълът на всеки конкурс, да се види, че хайку не е нещо, от което трябва да се плашим и че всеки може да опита. Доколко ще успее е отделен въпрос. Самият опит, както и в японската и дзен философия, като цяло е по-важен от резултата. Пожелавам на всички пишещи, през новата година да бъдат по-смели в изразяването си, защото все пак поезията е смелост. Така, че нека бъдем смели и да изразяваме емоциите си чрез текстовете, за да може те да стигнат бързо до сърцата на читателите“, казва още Владислав Христов.

Чуйте повече, в интервюто за предаването „Вход свободен“, в прикачения файл.


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Opera Open 2025 ни разкрива „Невидимите светове“ с множество премиери

Две световни премиери и четири национални премиери ще включва тазгодишното издание на фестивала Опера Опън, който ще се проведе на Античния театър в Пловдив. Програмата на форума, който ще се проведе юли и август бе представена днес в община Пловдив в присъствието на кмета Костадин Димитров. „Форумът е част от събитийния календар на Пловдив и генерира..

публикувано на 04.03.25 в 12:51

Небет тепе най- сетне получи акт №16

Официалното откриване на Небет тепе ще бъде на 20 март  от 11 часа. Това съобщи кметът на Пловдив Костадин Димитров. Той допълни, че обектът получи Акт 16 и може да се пристъпи към откриването му. В церемонията по откриването със специална програма ще участва екип от Държавна опера Пловдив, съобщи още кметът. Археологическият обект ще се..

публикувано на 04.03.25 в 11:26

Преге - предаване за света на книгите, 01- 07 март

В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 1.03. 2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати “ ( нови книги ) Висенте Бласко Ибанес. Колибата. 192 стр., ок. 4А, Персей, 2025. Симон дьо Бовоар. Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена. 232 стр, тв. к., 5А, Колибри, 2025. Джулия Мей Джонас...

публикувано на 04.03.25 в 10:04

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38