Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законът за изкуствения интелект идва навреме

Снимка: Личен архив

Европейският съюз дава зелена светлина за първия по рода си закон за изкуствения интелект, защо от Meta виждат най-голям капацитет за развитие на виртуалната реалност в България?

Според IT експерта Димитър Ганчев обикновено тези закони, регулиращи електронни комуникации или изкуствения интелект, се забавят много. "Този път обаче е навреме, така че, това е по-интересната тема, как този път не закъсняха", коментира експертът.

По думите му все още никой не знае какво да очаква. Законопроектът едва ли ще въведе по-строги ограничения, а по-скоро неща, с които създателите на изкуствен интелект трябва да се съобразяват. 

"Като например необходимостта софтуерите, създаващи т.нар. "дийп фейк" - изображения и звуци, които много приличат на истински и да ги маркират като такива. Не бих го нарекъл точно строго ограничение, а по-скоро правило, което трябва да спазват и в тази посока виждам нещата. Правилата трябва да се спазват! Ограничения също има предвидени, но те са по-скоро за изкуствен интелект който създава високорискови технологии, като например тези, които автоматично разпознават емоции, профилират хора, контролират поведения. Такива системи има инсталирани по летища и граници. Те имат и военно предназначение - от доста време има изкуствен интелект, който може в една тълпа да разпознае потенциален терорист, човек, който носи оръжие или взривове и би могъл да управлява автоматични оръжия, които да го ликвидират. Това е технология с много висок риск и за момента пускането на пазара на такова нещо се смята за забранено", обясни Ганчев. 

Според него в това е смисъла на закона, че разделя изкуствените интелекти и системите, направени с тях, на четири зони, според риска за обществото, който създават. Сред приложенията, които подлежат на сериозна регулация са тези, които могат да се отразят на области като здравеопазване и сигурност, посочи експертът. 

На въпроса защо от Meta виждат най-голям капацитет за развитие на виртуалната реалност в България, той посочи, че това са по-скоро политически изявления както от наша страна, така и от тяхна. И добави, че е малко закъсняло, тъй като разработките в тази сфера като цяло са оставени на пауза, а някои компании дори са закрили цели отдели в тази посока. 

"Не трябва да се фокусираме конкретно върху виртуалната реалност, която споменават, тъй като това по-скоро го виждам като част от политиката на Meta по принцип, т.нар. метавселена, на която те много залагат. Но дали ще се случи, не съм много убеден. В последните няколко месеца инвестициите в тази сфера са попресъхнали и апетитите на компаниите да се развиват понамаляха в световен мащаб и се забелязва експресно спиране на разработки, които нямат конкретно практическо приложение сега и веднага. Има някаква криза в IT сегмента която се забелязва. Дано не ни се отрази и на нас, защото в България това е сериозен сегмент, но за съжаление има риск. Не очаквам фалити, очаквам  големи компании от рода на Meta, Google и др. да закриват част от отделите си и да се съсредоточават върху конкретния си бизнес. В Google даже се случи, те си закриха хардуерния отдел, който разработва устройствата за умен дом", подчерта Ганчев.

И допълни, че когато се появи някаква финансова криза, разработките започват да се фокусират в тези области, които носят приходи на компаниите, а тези, които не могат веднага да се реализират, остават за по-нататък. 

Чуйте още в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Погребението на Фердинанд у нас е исторически справедливо

Напълно закономерно, въпреки известното закъснение, е връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България. Така смята историкът от ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Тодор Радев. Той коментира нееднозначните оценките за неговото управление, свързано със абдикацията му след трите национални катастрофи. Но те, казва историкът, са..

обновено на 28.05.24 в 16:54
проф. Христо Матанов

Борбата за църковна власт продължава, но става потайна

Професор Христо Матанов коментира в програма "Ден след ден" избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит и битката за патриаршеския пост. Според него синодът може да избере вече патриарх, защото е попълнен след избора на Сливенския митрополит. Той е категоричен обаче, че с този избор  митрополит Николай има още един глас в своя полза в битката..

публикувано на 28.05.24 в 16:12

Трябва засилен контрол при въвеждането на еврото у нас

В столицата се провежда конференция на тема "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия", която се организира от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заедно с Българо-хърватския бизнес клуб.  "Целта на конференцията е да се сподели опитът на Хърватия при въвеждането на еврото у нас. Ще има участие на хърватски и..

публикувано на 28.05.24 в 09:59

По международните стандарти сме за тройка на матурата по БЕЛ

50% от включилите се в кампанията за грамотност „Животът няма „аУтокорект“, която „Как се пише?“ организира в помощ на зрелостниците, не могат да се справят с пунктуационните правила в българския книжовен език. Това показва анализът след края на инициативата, в която участваха предимно младежи, но и хора от всякакви възрасти. „Средният..

публикувано на 28.05.24 в 09:46

Николай Пловдивски уверено върви към патриаршеския пост

Eдин определен кръг в Св. Синод, представляван от пловдивския митрополит Николай диктува живота в църквата, смята журналистът и историкът Горан Благоев по повод избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит. Той припомни, че само и само да стане Арсений, бяха касирани предните избори за Сливенска епархия, което прави изборът му предизвестен...

публикувано на 27.05.24 в 15:17