Чаят пробужда добрия дух и освежава душата

"Чаят е елексирът на живота"

Лао Дзъ

Чаят е най-консумираната напитка в света, след водата. Наименованието на чая в повечето езици, включително и в българския, произлиза от китайската дума ch'a. И двете най-популярни легенди за тази напитка идват от Китай. Едната разказва, че чаят е открит по време на управлението на император Шен Нунг. Известен като познавач на билките, той винаги се разхождал с триножник, със закачено на него котле и правил различни отвари. Веднъж в кипящата вода, донесени от вятъра, паднали няколко листенца от чаеното дърво, Шен Нунг опитал от отварата и толкова му харесало, че до края на живота си пиел само от нея. Герой на втората легенда е монахът Бодхидхарма, който от Индия се преселва в Китай. Там основава своята школа „Чан“, позната по света в японския си превод „Дзен“. Един ден, като учел монасите на медитация, поискал да им покаже, че в това състояние на духа и тялото, можел девет години да съзерцава една стена. Но, още на втората нощ заспал. Като се събудил толкова се ядосал, че е заспал, че откъснал част от клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Легендата разказва, че от стъпканите клепачи поникнало чаеното дърво. Неслучайно йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.

Независимо на коя от двете легенди ще повярвате, едно е сигурно, че чаеното дърво първо е отглеждано в Китай. В Европа чаят се появил в началото на 17 век. Първоначално имало различни мнения за това, дали чаят е здравословна или вредна напитка, но неговите привърженици се наложили. Най-ревностният и известен защитник на чая е холандският лекар Корнелиус Бонтекое, който през 1679 година публикува обширен трактат на тази тема. В него той препоръчва здравите хора всеки ден да пият такива количества чай, колкото могат да отделят техните бъбреци. На болните предлага, след подходящо привикване, да пият по 200 чаши на ден. Според друга история, чаят идва в Европа в средата на 15 век и е донесен от португалския свещених йезуит, отец Гаспар де Круз. Съвременните специалисти казват, че за да извлече максимална полза от тази напитка, човек трябва да пие поне три чаши чай дневно.

Според Адриан Кумбилиев от Пловдив, един от малкото експерти по чая в страната, който се занимава повече от 30 години с тази напитка, за да усетим истински въздействието на чая и неговите качества е необходимо да имаме чаена култура, която се възпитава с години. 

„Моята любов към чая започва много отдавна, покрай моите родители. Имахме възможността да отидем на остров Цейлон. Опитахме чая и видяхме отношението към напитката, уважението към хората. Цялото преживяване с топлината, екзотиката и горещата напитка, която тук и досега за жалост се приема повече като напитка, която се консумира в студените дни, тотално обърна разбиранията ни и усещането ни за полезните свойства на чая, невероятните му вкусове. Над трийсет години, вече, се занимавам с чай и където и да съм бил, каквото и да съм правил, винатги съм бил по някакъв начин свързан с чая“, разказва Адриан Кумбилиев.

За щастие, българинът оказва се, започва да обръща все по-голямо внимание на чая, при това на качествения чай. А, истинският чай е на листенца, не в пакетчета. Все пак, формите на чая са различни. От листа до прах, това са така наречените фракции – цели, начупени, първа, втора, трета беритба. Всяка една обработка и начин на събиране, и съхранение на листото му дава различен вкус, аромат, цвят. Силата на чая се определя от това как се прави запарката. С една и съща доза чай, може да се приготви напитка, с която да успокоим нервната система и да заспим и такава, с която да се тонизираме и да се чувстваме енергични през целия ден.

„Ако при други напитки, като кафето има няколко нотки, то при чая са в пъти повече. Тук, наистина, можеш да разнообразяваш сетивата си и рецепторите си. До скоро, допреди ние да започнем да се занимаваме с чай, разбирането за чая беше всеобщо. Дали ще е зелен, черен, бял или някаква билка, всичко е чай. Аз държа да си наричаме напитката чай, с тази наша дума. Докато в западния свят е прието, че чай са билки корени, подправки, докато tea е истинската напитка или това, което идва от чаеното дърво или така нареченото растение Camellia sinensis. Това е чаят, всичко друго са билки, билкови отвари, плодови смеси, африканските чайове, които са в повечето случаи храстовидни и дървесни. Настина, невероятно разнообразие от вкусове и растения, и аромати. Не бих казал, че има специфичен вид чай за даден сезон. Обичаме да казваме, че чаят е въпрос на усещане. Онова, което ви харесва на вас, това е вашата напитка. Организмът се променя, ние като характери се променяме, като усещания, също. Със сигурност един чай изпит с хубава компания е много по-вкусен и приятен отколкото, ако със същия чай се окажете в някаква неприятна ситуация. Това са едни много тънки нюанси, които допринасят за удоволствието от напитката. Затова в Азия имат цели ритуали. Чаят е много социална напитка“, казва още Адриан Кумбилиев.

Идеята на малката чаша, в която се пие чай в Китай и Япония е, че чаят се приготвя по-често и със свежа, топла вода. Когато листата не стоят дълго в една запарка, заливат се с вода 30-40 секунди, до минута и се разлеят бързо в малките чаши, те се изпиват и тогава вкусът е еднакъв навсякъде. Ако чаят престои по-дълго в запарката или се разлее в големи чаши, докато пием от тях чаят изстива, променя се неговият вкус и аромат. Малката чаша допринася за това всички да пият едно и също, всички да имат едни и същи усещания. Освен това, малката чаша е без дръжки. Китайците казват, че когато чашата ти разреши да я хванеш, тоест тя не е много гореща,  означава, че чаят е подходящ за пиене. Когато пием в малки чаши взаимодействието между хората е по-активно. Малките чаши по-често се подават, хората по-често се докосват и тук идва онзи социален елемент, който е така характерен за тази древна напитка. Колкото повече чай пием, толкова повече изчистваме организма си, което допринася за по-доброто усещане за напитката, въобще.

Един от най-полезните видове чай, с най-много антиоксиданти, е белият чай. Запарката при него се прави при температура на водата между 60-65 градуса. Другите видове чай са зелен, черен и улонг, при които вече има обработка, ферментиране, попарване и опушване, и при тях температурата на запарване, съответно, се вдига. При зеления чай е препоръчително запарката да бъде между 75-85 градуса. Запарката, при черния чай, е добре да бъде направена с вода с температура 100 градуса. Той ферментира и е по-кофеинов, и за да излезе излезе този тонизиращ ефект от листата е добре листото да поседи във водата пет минути и повече.

Един интересните и популярни видове чай е японският „Гякуро“ или „чаят на сянката“, „чаят на коприната“. Това е чай, който преди да бъде набран, самите храсти се покриват с бамбукови черги така, че листата да бъдат на сянка, две-три седмици преди беритбата. Това помага на листата да не изгубят хлорофила си. За „Гякуро“ се препоръчва да се правят до 3-4 запарки от една доза. Листата на този чай са много тъмнозелени и това е  характерно за японските чайове, като цяло.

Китайците са известни с чая „Пу Ер“. Това е чай, който ферментира. При него, спрямо времето на ферментиране, стареене на чая се вдига и качеството, и цената му.

Един от фаворитите на Адриан Кумбилиев е китайският „Да хун пао“. Това е един много скъп чай, когато говорим за оригиналния чай. Историята започва преди хиляди години. Знае се от кой храст, един от императорите на Китай, си е правил чай. Китайците са запазили традицията и са успели да съхранят едно от растенията. Това е дърво с три разклонения, което е на възраст около 700 години. Като цяло, растението Camellia sinensis, може да живее стотици години. Не всички растения от вида успяват, обаче, заради климатични промени и други обстоятелства. Оригиналният чай, който може да се извлече от това растение се продава на търг, като цената на един килограм може да достигне до милион и 200 хиляди долара.

Индия е известна със своя „карак“ чай, който се вари с мляко и много захар.

„Най-добре е чаят да се подслажда с т.нар. небет шекер, кристална захар, тъй като с тези кристали чаят много лесно се дозира като сладост“, съветва Адриан Кумбилиев.

Още една препоръка от него е да опитате черен чай със сол. Може и да ви звучи прекалено екзотично, но в дългосрочен план ефектът върху тялото е прекрасен и тази комбинация действа изключително освежаващо, и тонизиращо.

Една от най-добрите новини свързана с чая е скорошното откриване на катехините, най-мощните антиоксиданти, на които чаят изобилства. Лестър Митшър, химик в Канзаския университет обявява през 1997 година, че катехините са 100 пъти по-силни от витамин С и 25 пъти по-ефективни от витамин Е.

Още за чая, чаената култура и традиции, чуйте в интервюто на Адриан Кумбилиев за неделния „Шейкър“.