Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Изследването ще е от полза на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната индустрия.

Разчетеният геном на Орфеевото цвете ще помогне в много области

Учени от българския Център за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология - ЦРСББ, съвместно с изследователи от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия, успешно секвенираха генома на Haberlea rhodopensis - ендемичен за България вид “възкръсващо растение”, известно още като Орфеево цвете или Родопски силивряк

За програма "Точно днес" д-р Никола Стайков, изследовател в отдел Молекулярна физиология на стреса при растенията в Център по растителна системна биология и биотехнология съобщи, че  близо 24% от идентифицираните 44 306 гена в растението са уникални и специфични само за него, като няма подобни на тях в никои други изследвани видове. 

Това прави генома на Родопския силивряк изключително ценен ресурс за бъдещи проучвания.

Резултатите ще бъдат в помощ за учените от целия свят, които работят в областта на растителната биология, особено тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. 

Орфеевото цвете демонстрира огромен потенциал за бъдещи открития в полза на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната индустрия. Секвенирането на неговия геном ще улесни изследователите в търсенето на гени за подобряване устойчивостта на стопанско-значими култури към неблагоприятни условия на околната среда, както и природни молекули, които да са в полза на човешкото здраве. 

Основен акцент на научните изследвания в ЦРСББ е високата устойчивост на Haberlea rhodopensis към засушаване - дори след екстремна суша и  пълно изсъхване, при последващо напояване растението “възкръсва” и се възстановява напълно. Haberlea rhodopensis проявява устойчивост и при други екстремни условия като ниски температури и продължителна тъмнина. 

Учените в ЦРСББ изследват молекулярните механизми, чрез които растението се приспособява към такива видове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от проучванията да бъдат приложими при стопанско-значими култури, с цел увеличаване на тяхната устойчивост към неблагоприятни условия.

Интервюто с д-р Стайков може да чуете от прикачения звуков файл.
По публикацията работи: Елена Крушкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03