Това е страх от несвършената работа от страна на самите управленци, който те се опитват да пренесат върху нас, обикновените хора, а след това да се направят на „добрите“, като казват, че ще ни спасят – коментира пред Радио Пловдив Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.
Когато има нужда от подпомагане на хора, определени в групата „енергийна бедност“, трябва да се обезпечи механизъм за компенсирането им, за да им се осигури спокойствие. Оттам-нататък започваме да разсъждаваме по-трезво за това, какви са предимствата на либерализацията, защо тя е необходима и не е някаква прищявка някому.
В момента ситуацията е предизборна, в която всякакъв разговор по темата отива „в кошчето“ заради необмисления популизъм на политиците, което вече обезсмисля всичко. Тяхната несвършена работа няма да бъде заплатена, но за сметка на това – няма нищо да се промени.
С този ход рискуваме да не получим няколко милиарда по Плана за развитие.
В момента лошото на сегашния модел е, че ние сме крепостници – никой няма възможност за избор. В противния случай от всеки биха зависили много неща.
Слуховете за растежа на цените е едно плашило, което ни пречи да станем хора с избор.
Политиците напразно плашат хората с възможно поскъпване на сметките им – достигащо до 20% и повече.
В страните, които първи тръгнаха по път на либерализацията има толкова различни цени, че те могат да се променят дори почасово.
Свободният пазар дава шанс тарифите да се размножават, да са динамични. Стига се дотам, че един софтуер може вместо вас да превключва консумацията на по-едрите консуматори в определен момент, когато цените са по-ниски.
Проблемът е, че ние просто не желаем да се променим. Същото искат и определена група монополни субекти в тази сфера.
Промяната не е трудна, но няма воля и желание, като целта е да се запази непазанрния характер на търговията с електроенергия. Защото той може да се управлява политически, а пазарният – не може.
Пазарът постепенно ще започне да дава положително въздействие, защото България има поне 4 пъти повече мощности, отколкото е потреблението.
Това е структурната гаранция ,че няма да има голям ценови шок, с какъвто политиците плашат хората, категоричен е кеспертът Богомил Николов.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг