Това е страх от несвършената работа от страна на самите управленци, който те се опитват да пренесат върху нас, обикновените хора, а след това да се направят на „добрите“, като казват, че ще ни спасят – коментира пред Радио Пловдив Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.
Когато има нужда от подпомагане на хора, определени в групата „енергийна бедност“, трябва да се обезпечи механизъм за компенсирането им, за да им се осигури спокойствие. Оттам-нататък започваме да разсъждаваме по-трезво за това, какви са предимствата на либерализацията, защо тя е необходима и не е някаква прищявка някому.
В момента ситуацията е предизборна, в която всякакъв разговор по темата отива „в кошчето“ заради необмисления популизъм на политиците, което вече обезсмисля всичко. Тяхната несвършена работа няма да бъде заплатена, но за сметка на това – няма нищо да се промени.
С този ход рискуваме да не получим няколко милиарда по Плана за развитие.
В момента лошото на сегашния модел е, че ние сме крепостници – никой няма възможност за избор. В противния случай от всеки биха зависили много неща.
Слуховете за растежа на цените е едно плашило, което ни пречи да станем хора с избор.
Политиците напразно плашат хората с възможно поскъпване на сметките им – достигащо до 20% и повече.
В страните, които първи тръгнаха по път на либерализацията има толкова различни цени, че те могат да се променят дори почасово.
Свободният пазар дава шанс тарифите да се размножават, да са динамични. Стига се дотам, че един софтуер може вместо вас да превключва консумацията на по-едрите консуматори в определен момент, когато цените са по-ниски.
Проблемът е, че ние просто не желаем да се променим. Същото искат и определена група монополни субекти в тази сфера.
Промяната не е трудна, но няма воля и желание, като целта е да се запази непазанрния характер на търговията с електроенергия. Защото той може да се управлява политически, а пазарният – не може.
Пазарът постепенно ще започне да дава положително въздействие, защото България има поне 4 пъти повече мощности, отколкото е потреблението.
Това е структурната гаранция ,че няма да има голям ценови шок, с какъвто политиците плашат хората, категоричен е кеспертът Богомил Николов.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност