Почти половината ученици в професионалните училища няма да работят това, за което са учили. Това е един от изводите в изследване на Института за пазарна икономика.
"Получава се така, защото ние виждаме раздут прием в едни по-остарели специалности. Освен това, напоследък се раздува приемът в специалности, свързани със сектора на информационните технологии. Заетите в този сектор обаче, не са много-те са под 2% в момента в България", смята авторката на изследването Зорница Славова.
Тя прави уговорката, че все пак има шанс, когато учениците завършат след 5 години, секторът да продължи да расте, въпреки че в момента ръстът му се забавя.
Такова раздуване на приема, според изследването, има и в области, които са далече от IT технологиите.
Смолян, според Зорница Славова, е една от областите с най-много учащи в областта на IT индустрията.
"Много програмисти, въпреки че в самата област няма такава заетост. Тоест, когато завършат, те или трябва да търсят работа в съвсем друга сфера, или пък да захранват области, в които този сектор е добре развит", добави Зорница Славова. В Пловдив пък, по думите и, има недостатъчно спрямо местната заетост.
Изследователите проучват и намеренията на работодателите за кадрите, които ще са им необходими в следващите 5 години.
" За 15 от 20-те специалности, които най-много ще се търсят през следващата година, в момента няма обучаващи се ученици или пък са много малко", даде пример за лошо планиране Зорница Славова. Тук спадат шофьори за автомобили за обществен превоз, шлосери, заварчици и шивачки.
Едва 8% от учениците в момента са заети в дуална форма на обучение, където обучаващите се практикуват директно при работодателя, а значителна част от професионалните училища нямат възможност да поддържат адекватна база за практическо обучение-особено в сектори, където технологиите много бързо се обновяват. Това, според Зорница Славова, обяснява донякъде този дисбаланс.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно