"В календара думата "празник" се използва не така, както ние днес сме свикнали. Това са дните, в които хората са правели много неща, за да се предпазят - от природата, да измолят дъжд и т.н. Тези горещнинци - 15, 16 и 17 юли, са познати в чест на огъня. И неслучайно народният календар е свързан и с християнския. Това са дните, в които се почитат мъчениците Кирик и Юлита, Св. Атиноген и Св. Марина, загинали за христовата вяра". Това заяви главният уредник на РЕМ Лора Христозова.
По думите й, тези дни са свързани с много забрани за домашна работа, които хората трябва да спазват. Не се прави нищо на нивата, дори дотам не се ходи, не се пече, не се меси хляб. Нарушаването на забраните е свързано с пожарите, което в тези горещи дни е много актуално.
По време на горещниците земеделците успяват да си отпочинат от тежкия летен труд. По тях в в същото време в народните представи се гадае за това, какво ще бъде времето през най-лютите зимни месеци - януари, февруари и март.
"Смята се, че колкото по-силно пече слънцето през трите горещника, толкова повече няма да има сняг и зимни виелици през трите първи месеци от годината. Най-важното обаче е, че култът към огъня е много силен и когато се е строяла къща, нашите прабаби и прадядовци първо са правели огнището, което трябва да е на юг, на изток. Огънят се поддържа през цялата година и единственият ден, когато той се гаси, е на 15-ти юли. Тогава трябва да измолим да няма толкова много пожари, които да унищожат реколтата. Новият огън се пали на Св. Марина - на 17-ти юли".
Христозова уточни, че в нощта между 16-ти и 17-ти двама мъже, обикновено близнаци, отиват на площада, търкат дървени клони и така се ражда новият огън. Той се прескача от всички за здраве и всеки отнася от него в дома си, за да го пази през цялата година.
"Култът към огъня и към слънцето е универсален. Където и да отидем, ще се срещнем с почитта и страха на хората към тях. Освен към огъня, в тези дни се почита и водата. Марина означава "морска". Неслучайно обичаите са свързани с лековитата вода и сега е времето всеки човек през тези три дни да отиде да се потопи в бликащ от земята минерален извор, за да е здрав през цялата година".
За това време са интересни и характерните любовни магии, седенките, мисълта за това как да бъде продължен родът. Момите са влачели след себе си стебла от тиква - дълги и провлачени, за да се влачат така и ергените след тях, както и след запалване на новия огън, в камината се е поставял мокър конец, за да съхнат така момците по девойките.
"Всичко, което нашите прадеди са правели, е носело дълбок смисъл и ние сме забравили едно знание, което е било естествено за тях. Българинът е суеверен човек - изпитва страх, но и в същото време боготвори природата. И е стигнал до извода, че ако реши да се бори с природата, битката му ще бъде загубена. Природата трябва да бъде омилостивена и ако не бъде, тя ще си отмъсти", заяви още Лора Христозова.
Интервюто - звуковия файл:
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..
В навечерието на 24 май Народната библиотека „Иван Вазов“ ще издава безплатно читателски карти. Днес през целия ден ще бъдат издавани безплатни карти на новите читатели, на потребителите, чиито карти изтичат до края на месеца, както и на притежателите на карти с вече изтекъл срок. В Детския отдел на 23 май също ще бъде безплатно..