Ниски резултати на учениците по български и математика, огромен дял на частните уроци, неудовлетворени родители и университетски преподаватели, сериозни разлики в образователното ниво на хората от различните региона на страната, лошо управление на политиките в образователната система. Това са само част от констатациите на одиторите на Сметната палата след извършения от тях одит на това доколко държавата осигурява качество на училищното образование.
Изводът на експертите е, че действията на Министерството на образованието и науката не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България.
Люба Йорданова от „Заедно в час“ е категорична, че системата се нуждае от цялостна реформа, която да започне с това какви хора искаме да излизат от училищата – какви знания, умения и нагласи трябва да притежават.
„Този одит за мен ясно показва нуждата от реформа. Разбира се, че тя е възможна. Цялостни и пълни реформи в системата на училищното образование, са се случили в много други държави. Мога да дам примери от последните години, когато държави като Полша, Естония, Чехия, които след лошите резултати на техните ученици, решават да направят една истинска реформа в образователните си системи“, това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Люба Йорданова от „Заедно в час“.
Според нея е необходима и промяна в учебните планове и учебниците. Трябва да има и критерии за оценка на работата на учителите.
„След като сме определили целите и какво искаме от училищата да развият в учениците, трябва да видим и по какви критерии да познаем дали това се е случило. В момента имаме един критерий - матурите и националното външно оценяване. Тези изпити не показват истинската картина на българското образование. Най-малкото заради частните уроци. Както разбираме от този одит – над 60% от родителите плащат за такива, именно за да подготвят децата си за тези изпити. Което означава, че ние не знаем как са се справили училищата“, коментира Люба Йорданова.
Цялото интервю с Люба Йорданова можете да чуете в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...