Гергана Лаптева е българска писателка и геоложка. Тя завършва училището по изящни изкуства „Илия Петров“, със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми“. Работи като завеждащ отдел „Култура“, в Български антарктически институт (БАИ).
Участник е в седем експедиции до Ледения континент. Oт 2011 година участва като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти. Заедно с Бисера Йосифова, директор на НХГ и проф. Христо Пимпирев, директор на БАИ, участва в проект за филиал на Националната художествена галерия в Антарктида. Гергана Лаптева е основател и координатор на програмата „ECOANTAR“ на БАИ, проекта „Terra Australis Incognita“ (Непознатата южна земя), „Еко Антарктида“ и „Усещането Антарктида“. Автор е на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“ и „Третият слой“. Нейни са и книгите „Посока Юг. Пътуване към Антарктида“ и „Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките“.
В новия си, пети, роман „Момичето от портрета“ тя ни води до далечна Аржентина, като разказва една история за пътешествия, загадки, истини, себепознание и любов. Eдин портрет, забравен в стар софийски апартамент, крие в себе си тайни и съдби, прекосили континенти и години. Действието се развива в две сюжетни линии, като Гергана Лаптева умело преплита факти от българската история, картини от Аржентина и съдбата на българските емигранти там.
Едната сюжетна линия ни връща към 1925 година и атентата в църквата „Света Неделя“. Другата ни представя настоящето и ни среща с младата журналистка Калина Борисова, която не очаква контактът с оперната прима Елеонора Бръмова да я заинтригува толкова силно. Причината се крие в портрет на тайнствена млада жена, скрит и забравен в апартамента на певицата. Единственото, което се знае за младата жена на портрета е, че тя е леля на оперната прима и е трагично загинала при атентата в църквата.
„Оказва се, че младата жена, това момиче, не е загинала при въпросния атентат, а е заминала за Аржентина. Тръгвайки по нейните стъпки, сто години по-късно, Калина Борисова също заминава за Аржентина, като едната цел е да направи проучване, и ако може да открие живи роднини на оперната певица, която е останала съвсем сама и е вече на преклонна възраст. Другата ѝ цел е свързана с една задача, която ѝ поставят от списанието, в което работи, да направи интервюта с наследниците на българските изселници, които в рамките на 100 години, на различни етапи са се преселили там. Днес в Аржентина има много техни потомци – лекари, певци, художници, архитекти. Като Калина има и още една задача, да направи пълен репортаж за техния живот там, в настоящето.
Отдавна имах желание да пиша за българските преселници в Аржентина, тъй като лично познавам някои от тях, покрай пътуванията ми за Антарктида. Спирали сме много често в Буенос Айрес. Има създадени няколко български дружества в Аржентина. Някои от наследниците на българските изселници са идвали в България, повечето не и много малко от тях говорят български, но са с български имена. Някои от техните истории са включени в книгата под формата на интервюта, тъй като главната героиня Калина обикаля градовете в Аржентина, за да говори с тях, с надеждата, че някой е чувал нещо за момичето от портрета и така научава техните лични истории. Това е малко по-различно в тази книга, че има истински персонажи, които по някакъв начин участват в книгата, но главните герои са измислени“, разказва Гергана Лаптева.
Действието в романа ни превежда през България, Аржентина и Италия, където журналистката Калина Борисова попада на друг портрет на въпросната млада жена, в един антикварен магазин във Флоренция.
Романът „Момичето от портрета“ излезе преди малко повече от месец. На 12 юни, книгата направи своята премиера в София, на която присъства и българският посланик в Аржентина, Стоян Михайлов.
Гергана Лаптева, вече, работи и по следващия си роман, който ни пренася още по-назад във времето - първи век, Римска империя. Действието се развива в Неапол, но този път става дума за папируси, които са намерени във вила в Херкулан, и които са обгорели при изригването на Везувий през 79 година, когато вулканът погребва Помпей и Херкулан под дебел пласт вулканична пепел.
Писателката и геолог Гергана Лаптева е гост в неделния „Шейкър“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Със създателя и главен хореограф на частния професионален танцов ансамбъл “Българе” Христо Димитров се срещнахме, за да поговорим за историята и развитието на най- големия частен музикален колектив у нас. Вече 21 години Национален фолклорен ансамбъл "Българе" ярко присъства като една от културните визитки на страната ни с над 3 650 свои изяви у нас..
Никога не е късно за нещо ново в живота ни! Да, за успешните запознанства няма граници и ограничения! Те са възможни винаги, на всяка възраст и по всяко време! В "Уроци по щастие" разглеждаме една необходима, но често подминавана тема - Как да открием любовта след 45? Поколение - две назад, в нашата народопсихология почти се изключваше..
Първият международен фестивал за античен театър EX MACHINA ще се проведе между 3 и 5 април на Античния театър в Пловдив. Едно от основните автентични предназначения на Античен театър Пловдив – да бъде платформа за изява на антични театри, не се е реализирало от векове, след като през IV век, част от иначе добре запазения и реставриран..
С концерт и творческо ателие, в Пловдив, ще бъде представен проектът „Тайна в гората“, който включва албум с музика за деца, приказка и панорамна книга. Събитието е в събота, на 5 април, от 16.30 часа, в център по изкуствата „Галерията“. Малки и големи ще имат възможност да приключенстват с героите, да чуят на живо авторските песни, да..
Събитието, което ще се проведе на 1 април, от 17:30 часа е част от рубриката „Експонат на фокус“, която РЕМ – Пловдив започна в края на миналата година. На първото събитие беше показан сандъкът на пловдивския митрополит Натанаил Охридски и неговият митрополитски жезъл. Личността на митрополит Натанаил Охридски е сред достойните и важни фигури в..