Гергана Лаптева е българска писателка и геоложка. Тя завършва училището по изящни изкуства „Илия Петров“, със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми“. Работи като завеждащ отдел „Култура“, в Български антарктически институт (БАИ).
Участник е в седем експедиции до Ледения континент. Oт 2011 година участва като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти. Заедно с Бисера Йосифова, директор на НХГ и проф. Христо Пимпирев, директор на БАИ, участва в проект за филиал на Националната художествена галерия в Антарктида. Гергана Лаптева е основател и координатор на програмата „ECOANTAR“ на БАИ, проекта „Terra Australis Incognita“ (Непознатата южна земя), „Еко Антарктида“ и „Усещането Антарктида“. Автор е на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“ и „Третият слой“. Нейни са и книгите „Посока Юг. Пътуване към Антарктида“ и „Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките“.
В новия си, пети, роман „Момичето от портрета“ тя ни води до далечна Аржентина, като разказва една история за пътешествия, загадки, истини, себепознание и любов. Eдин портрет, забравен в стар софийски апартамент, крие в себе си тайни и съдби, прекосили континенти и години. Действието се развива в две сюжетни линии, като Гергана Лаптева умело преплита факти от българската история, картини от Аржентина и съдбата на българските емигранти там.
Едната сюжетна линия ни връща към 1925 година и атентата в църквата „Света Неделя“. Другата ни представя настоящето и ни среща с младата журналистка Калина Борисова, която не очаква контактът с оперната прима Елеонора Бръмова да я заинтригува толкова силно. Причината се крие в портрет на тайнствена млада жена, скрит и забравен в апартамента на певицата. Единственото, което се знае за младата жена на портрета е, че тя е леля на оперната прима и е трагично загинала при атентата в църквата.
„Оказва се, че младата жена, това момиче, не е загинала при въпросния атентат, а е заминала за Аржентина. Тръгвайки по нейните стъпки, сто години по-късно, Калина Борисова също заминава за Аржентина, като едната цел е да направи проучване, и ако може да открие живи роднини на оперната певица, която е останала съвсем сама и е вече на преклонна възраст. Другата ѝ цел е свързана с една задача, която ѝ поставят от списанието, в което работи, да направи интервюта с наследниците на българските изселници, които в рамките на 100 години, на различни етапи са се преселили там. Днес в Аржентина има много техни потомци – лекари, певци, художници, архитекти. Като Калина има и още една задача, да направи пълен репортаж за техния живот там, в настоящето.
Отдавна имах желание да пиша за българските преселници в Аржентина, тъй като лично познавам някои от тях, покрай пътуванията ми за Антарктида. Спирали сме много често в Буенос Айрес. Има създадени няколко български дружества в Аржентина. Някои от наследниците на българските изселници са идвали в България, повечето не и много малко от тях говорят български, но са с български имена. Някои от техните истории са включени в книгата под формата на интервюта, тъй като главната героиня Калина обикаля градовете в Аржентина, за да говори с тях, с надеждата, че някой е чувал нещо за момичето от портрета и така научава техните лични истории. Това е малко по-различно в тази книга, че има истински персонажи, които по някакъв начин участват в книгата, но главните герои са измислени“, разказва Гергана Лаптева.
Действието в романа ни превежда през България, Аржентина и Италия, където журналистката Калина Борисова попада на друг портрет на въпросната млада жена, в един антикварен магазин във Флоренция.
Романът „Момичето от портрета“ излезе преди малко повече от месец. На 12 юни, книгата направи своята премиера в София, на която присъства и българският посланик в Аржентина, Стоян Михайлов.
Гергана Лаптева, вече, работи и по следващия си роман, който ни пренася още по-назад във времето - първи век, Римска империя. Действието се развива в Неапол, но този път става дума за папируси, които са намерени във вила в Херкулан, и които са обгорели при изригването на Везувий през 79 година, когато вулканът погребва Помпей и Херкулан под дебел пласт вулканична пепел.
Писателката и геолог Гергана Лаптева е гост в неделния „Шейкър“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Марина Францети е известен моден дизайнер, пианист, педагог, музиковед, страстен любител на изкуството и собственик на галерия Marina Franzetti, в която излагат творбите си бележити наши художници. Тя бе гост на колегата Диян Никифоров в предаването Клуб "Неделя" и разказа с емоция и любов за влечението си към модата, изкуството, музиката. Марина..
В едно от изданията на предаването Клуб "Неделя" специален гост на колегата Диян Никифоров бе легендарната треньорка Нешка Робева. Свикнали сме да свързваме името й с художествената гимнастика, със "златните момичета" в нея, но най-вече с характерите, които е изградила като треньор. Днес обаче, виждаме г-жа Робева в едно ново амплоа, на обикновен..
„Двама, но в един“ са рождениците в „Алтер его“ тази събота. Лежерно и по отпускарски, екипът ще отбележи празника на водещия и второто му сатирично „Аз“, без да го заявява специално. Това ще стане с троен поетичен двубой! Преди това, разбира се, ще оповестим резултата от сблъсъците до момента, без да си спестяваме солените закачки...
Режисьорът Андрей Слабаков навърши 65 години. Между подготовката за посрещане на гостите и тържествената част разказа за текущия си творчески процес. Животът на Андрей Слабаков е центриран около грижите за внучка му, която го радва неимоверно, а той щастливо я глези. Филмовия му проект за историческа суперпродукция "Калоян" с вече готов сценарии..
За поредна година, сдружение „За Земята“ прави своето високопланинско почистване, в края на август. От 27-ми до 31-ви август, доброволци от цялата страна и екипът на Сдружението ще бъдат в Западна Стара планина, в района на връх Ком, връх Миджур и хижите „Ком“ и „Горски рай“. Както и досега, от 1999 година насам, са осигурени места за..