Промените в климата, обезлесяването на природата не остават без последствия за хората, независимо че здравните експерти отхвърлят пряката връзка между тях и здравето ни. След агресията на Ковид -19, сега СЗО предупреждава за активизиране на някои стари вируси, но се появяват и нови, за които не сме добре информирани. Каква опасност крие откритият и в Европа вирус Оропуче?
„Мисля, че не бива да драматизираме ситуацията. Да, в момента има активизиране на този вирус Оропуче в страни в Южна Америка. Но в Европа става въпрос за внесени случаи, които през юни и юли бяха общо 19 – 12 в Испания, 5 в Италия и 2 в Германия. Това са хора, които са били основно в Куба, а един от тях в Бразилия и на практика там са се заразили“, това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив проф. Радостина Александрова от БАН.
Тя подчерта, че Оропуче не е нов вирус, той е идентифициран още през 1955 година. Всяка година има случаи на заразени, като общо от тогава те са над половин милион.
„Това, което в момента привлича вниманието на специалистите, е едно голямо и малко по-различно огнище. Защото до съвсем скоро този вирус беше ендемичен основно в района на река Амазонка. Но още през 2016 година бяха регистрирани случаи и извън него. В момента го има в Бразилия, Колумбия, в Куба, Перу. Заболяването преминава сравнително леко – с висока температура, главоболие, болки в ставите, с обрив. В някои случаи може да има чувствителност към светлина, може да има гадене и повръщане. Първите два смъртни случая за тази година бяха докладвани в Бразилия през юли, при две млади жени“, обясни още професор Александрова.
Предаването на Оропуче става чрез ухапване от мушици, които ги има в Америка, но ги няма в Европа, а също и чрез комари.
„Хората по никакъв начин не бива да се паникьосват. Не можем да говорим за жертви на вируса. Това са хора, които били инфектирани, които са се върнали у дома. В изключително редки случаи се стига до фатален изход при това заболяване, но това по никакъв начин не бива да се подценява“, обясни още професор Радостина Александрова.
Цялото интервю с професор Радостина Александрова можете да чуете в звуковия файл.
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
Разкъсана облачност
Ясно