Според главния изпълнителен директор на холдинга инж. Румен Цонев младите таланти на България трябва да се подкрепят. „Младежите имат нужда от подкрепа, от средства, за да отделят времето си за учене, за получаване на нови знания, защото цяла България има нужда от знаещи млади хора, които да я развиват и да я направят едно чудесно място“, подчерта той.
Инж. Цонев приветства стипендиантите на официалната церемония по подписването на договорите.
Сред тазгодишните носители на стипендиите има бъдещи музиканти, педагози, химици, икономисти, хидролози и биолози.
Цветана Мулешкова е от Панагюрище. Тя следва Биотехнологии в Софийския университет „Климент Охридски“. Четвъртокурсничката вече работи по някоко научни проекта, като единият ще я отведе съвсем скоро в Антарктида, за да изучава микроорганизмите във водата край българската антарктическа база на остров Ливингстън. Разбрала за стипендиантската програма на КЦМ тази година от социалните мрежи и решила да кандидатства и да напише есе на тема „Пътят към успеха с Холдинг КЦМ 2000“.
„Темите за писане бяха много интересни. Написах есето и си казах: нямам какво да губя! Изпратих го, бях много щастлива и поласкана, когато разбрах, че съм избрана да отида на втори кръг на конкурса. След интервюто с директорите разбрах, че тези хора са наистина изключително мили и мотивирани да помогнат финансово на младите хора, да се развиват в България“, смята Цвети.
Светлина Цветанова е от Видин и е третокурсничка в ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност Начална училищна педагогика с чужд език. Надява се някой ден да преподава английски език. Обича народните танци и мечтае в бъдеще да създаде собствена езикова школа. Написала е есе за литиево-йонните батерии и възнамерявада използва стипендията, за да си помогне финансово по време на следването. "Родителите ми са разведени и само майка ми се грижи за мен и като цяло ще ми бъде много голяма помощ“, сподели тя.
На церемонията присъстваха също Йоана Марковска от Минно-геоложкия университет, Калоян Димитров от Техническия университет в София, който за втори път печели стипендията и Катрин Чавдарова от Химикотехнологичния университет в столицата. От Ню Йорк пък онлайн се включи Димо Резашки, който следва Финансово инженерство в Колумбийския университет.
Беше представено и обновеното корпоративно издание на холдинга „КЦМ Днес“. Доц. д-р Александър Гьошев е автор на дизайна на изданието. „Самият брой показва, че става въпрос за най-различни предприятия, към една сложна структура и че този брой е обърнат към хората“, обясни преподавателят от АМТИИ.
Стипендия КЦМ е учредена през 2019 година. Оттогава досега на стипендиантите са изплатени 125 000 лв. и са подкрепени близо 50 студенти.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...