Според нея социологическо изследване на Алфа рисърч по поръчка на Фабриката за идеи и Гьоте институт за фестивалите, е показало, че процентът на неучастие на българите във фестивалите, които са едни от най-посещаваните културни дейности, е над 50%, а неучастието в културни дейности като цяло достига над 60%.
"Така че фестивалите са една притегателна сила в тези дейности, алтернативен дистрибуционен канал за по-голямото участие на българските граждани. Те го разпознават повече като достъпност", обясни Попйорданова.
По думите ѝ в европейско изследване за последните пет години по проекта "Хоризонт 2020", който се изпълнява съвместно с още 8 държави, се използва нов подход за политики на Европейската комисия, които тя тепърва в момента започва да адаптира и по отношение на фестивалите. А именно, да не се финансира и да не се измерва едно събитие като фестивал в цялост, а през петте фази на глобалната производствена верига.
"Идеята е създаване, дистрибуция, показ и архивиране. Т.е. на всеки един от етапите да има възможност за финансиране и именно тези данни от социологическото изследване показват и необходимостта от разширяване на финансирането на фестивалите в България, нов инструментариум, нови политики и увеличаване на достъпа на гражданите до културни дейности", подчерта директорът на Обсеваторията по икономика на културата.
В дискусия по време на кръгла маса в рамките на фестивала "Сцена на кръстопът" са били засегнати нивата на публичното финансиране, съобщи Попйорданова. По думите ѝ България е с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за култура - малко над 0,5% за тази година. За сравнение финансирането на културни дейности в Унгария е 2,5% от БВП, така че разликите са осезаеми, изтъкна тя.
"Въпросът, който се дебатира е, какво следва да бъде подпомагано от публичното финансиране, а именно логиката на европейския континентален модел е, че публичните финанси подкрепят високохудожествени дейности, които не могат да оцеляват на пазарен принцип. Така че логиката която мисля, че обедини всички в кръглата маса е фактът, че публичинте финанси следва да отиват за един естетически продукт, с високохудожествена стойност, който възпитава и изгражда аудитория", посочи Попйорданова.
Тя съобщи също, че Фабрика за идеи е излязла с предложение още преди две години да се въведат културни паспорти* във възрастта от 6 до 26 години за най-чувствителната аудитория, която трябва да има изграден вкус и потребности за участие в културните дейности, а в момента такава не се вижда.
"Така че големи са проблемите и голямо е разслоението между големите градове и останалата част на страната. А в крайна сметка публичните финанси следва да достигат до всеки български гражданин", коментира директорът на Обсерваторията по икономика и култура.
По думите ѝ акцент в изследването е вграждането на културните дейности в обществото - социално, културно и мрежово, т.е. създаването на местни екосистеми от културни дейности.
------
*Културен паспорт е възможността на всяко дете от 6 до 26 годишна възраст, ученик, студент, в рамките на лимит, който държавата е предвидила, ние сме заложили по 100 лева на година, да посети театър, да отиде на конецрт, на музикално сценично произведение, да отиде на кино и да гледа български филм или европейско кино. Т.е. трябва да има презициране на достъпността до културните дейности, т.е. такъв модел, който да изгражда и възпитава вкус към високо естетическа култура и културни дейности.
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..
Историческият компромис за съставяне на правителство е много тежък в такава ситуация, но над 80% от българите искат да има кабинет, за да може държавата да тръгне в дадена посока, зщото страната ни е в тежка финансова, икономическа, юридическа криза. Това заяви народният представител Станислав Балабанов ден след като кабинетът..