Според нея социологическо изследване на Алфа рисърч по поръчка на Фабриката за идеи и Гьоте институт за фестивалите, е показало, че процентът на неучастие на българите във фестивалите, които са едни от най-посещаваните културни дейности, е над 50%, а неучастието в културни дейности като цяло достига над 60%.
"Така че фестивалите са една притегателна сила в тези дейности, алтернативен дистрибуционен канал за по-голямото участие на българските граждани. Те го разпознават повече като достъпност", обясни Попйорданова.
По думите ѝ в европейско изследване за последните пет години по проекта "Хоризонт 2020", който се изпълнява съвместно с още 8 държави, се използва нов подход за политики на Европейската комисия, които тя тепърва в момента започва да адаптира и по отношение на фестивалите. А именно, да не се финансира и да не се измерва едно събитие като фестивал в цялост, а през петте фази на глобалната производствена верига.
"Идеята е създаване, дистрибуция, показ и архивиране. Т.е. на всеки един от етапите да има възможност за финансиране и именно тези данни от социологическото изследване показват и необходимостта от разширяване на финансирането на фестивалите в България, нов инструментариум, нови политики и увеличаване на достъпа на гражданите до културни дейности", подчерта директорът на Обсеваторията по икономика на културата.
В дискусия по време на кръгла маса в рамките на фестивала "Сцена на кръстопът" са били засегнати нивата на публичното финансиране, съобщи Попйорданова. По думите ѝ България е с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за култура - малко над 0,5% за тази година. За сравнение финансирането на културни дейности в Унгария е 2,5% от БВП, така че разликите са осезаеми, изтъкна тя.
"Въпросът, който се дебатира е, какво следва да бъде подпомагано от публичното финансиране, а именно логиката на европейския континентален модел е, че публичните финанси подкрепят високохудожествени дейности, които не могат да оцеляват на пазарен принцип. Така че логиката която мисля, че обедини всички в кръглата маса е фактът, че публичинте финанси следва да отиват за един естетически продукт, с високохудожествена стойност, който възпитава и изгражда аудитория", посочи Попйорданова.
Тя съобщи също, че Фабрика за идеи е излязла с предложение още преди две години да се въведат културни паспорти* във възрастта от 6 до 26 години за най-чувствителната аудитория, която трябва да има изграден вкус и потребности за участие в културните дейности, а в момента такава не се вижда.
"Така че големи са проблемите и голямо е разслоението между големите градове и останалата част на страната. А в крайна сметка публичните финанси следва да достигат до всеки български гражданин", коментира директорът на Обсерваторията по икономика и култура.
По думите ѝ акцент в изследването е вграждането на културните дейности в обществото - социално, културно и мрежово, т.е. създаването на местни екосистеми от културни дейности.
------
*Културен паспорт е възможността на всяко дете от 6 до 26 годишна възраст, ученик, студент, в рамките на лимит, който държавата е предвидила, ние сме заложили по 100 лева на година, да посети театър, да отиде на конецрт, на музикално сценично произведение, да отиде на кино и да гледа български филм или европейско кино. Т.е. трябва да има презициране на достъпността до културните дейности, т.е. такъв модел, който да изгражда и възпитава вкус към високо естетическа култура и културни дейности.
Точно преди седмица на Велики понеделник Гражданско сдружение "Будител" започна кампания за набиране на средства, необходими за завършването на Духовен център "Св. Троица" към храм "Свети Архангел Михаил" в Асеновград. Центърът ще се превърне в духовен и социален дом - с Неделно училище за децата, което ще ги запознае с християнските добродетели,..
В първия час на предаването Клуб „Неделя“ навръх Великден гостува инж. Никола Добрев. Уроците на майка му и тези на учителите, студентските му години и първите професионални такива в КЦМ като директор, бяха само част от темите за разговор с водещия Диян Никифоров. За трудностите, които е трябвало да преодолява по пътя, за срещите и хората..
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..