Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма подоходна политика, демографията го показва

„Увеличението на минималната работна заплата на 1077 лв. от 2025 г. ще подобри живота на една част от населението на страната ни, въпреки това тя е далеч от жизнения минимум.

Работодателите няма да успеят да задържат висококвалифицирани работници, ако техните доходи се изравнят с тези на нискоквалифицираните. Това също така показва, че и те са под линията на издръжка на живот, което не е нормално. Това коментира главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев след като вчера МС одобри увеличението на най-ниските възнаграждения.

Той добави, че няма как един висококвалифициран работник да взима 1100 лв., както и че страната ни продължава да е една от най-бедните страни по отношение на доходи и покупателна способност. Уточни още, че целта на една нормална и адекватна държава е да се намери начин, така че хората да живеят спокойно.

„Един от големите фактори, който показва, че ние не сме адекватни по отношение на тези политики е демографията – виждаме как населението намалява, миграцията, вкарат се работници от други страни като се мисли, че по този начин проблемът ще бъде решен. Вижда се обаче, че това не работи. Единствената система, която би могла да накара хората да останат тук са заплатите“, каза Кацарчев.

Отбеляза още, че все пак се надява системата да бъде реформирана и то по начин, по който изисква директивата за минимални работни заплати, така че да покрива нуждите за издръжка.

„Доходите са ниски, има леко нарастване на доходите, но все пак изоставаме спрямо стандарта преди ковид, тъй като цените продължават да растат, въпреки че инфлацията намалява. Цените са високи спрямо заплатите, т.е. ние не достигаме стандарта спрямо преди“, каза Кацарчев.

Според него във формулата за минималната заплата трябва да има елементи като производителност на труда, но подчерта, че тя не зависи от служителя, а от работодателя.

„Това е функция на работодателя, така че няма как да се прехвърля от болната на здравата глава проблема с производителността на труда“, добави синдикалистът. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Папа Франциск много държеше на болните и страдащите

„ Да, имах това щастрие да срещна папа Франциск като енорийски свещеник. И когато пристигна пред църквата, аз му казах, че го поздравявам от името на цялата енорийска общност и особено от тези, които не могат да присъстват на площада – а именно болните и страдащите. И тогава видях една искра в очите му. Знаем, че той много държеше на..

публикувано на 22.04.25 в 16:14

Диалогът между католици и православни е много сложен

За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов. Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем..

публикувано на 22.04.25 в 15:07

Българка е изработила ритуална дреха за папа Франциск

При последната си поява в неделя, на Великден, папа Франциск бе с омофор, който му бе подарен при визитата му в България през 2019 г. Ритуалната дреха е изработена от екипа на Нина Димитрова, която е родом от Асеновград и е специалист в изработването на църковни одежди. Как се стигна до изработването на омофора? Тя разказа, че поръчката..

публикувано на 22.04.25 в 12:04
Емил Русинов

В "Източен" има готови проекти, надяваме се на финансиране

Имаме голяма проектоготовност и много улици за основен ремонт. Както за всички райони, така и за нас в бюджета се отделят първоначално по 500 000 лева, които са недостатъчни, но се надявам при евентуална актуализация на бюджета да се случат повече неща. Това заяви в програма "Точно днес" кметът на район "Източен" Емил Русинов.  Той посочи, че на този..

публикувано на 22.04.25 в 11:06

Пловдивчани ще могат да печатат на преса на Христо Г. Данов

Вдъхнаха нов живот на печатарска преса от печатницата на Христо Г. Данов, която е на повече от век. На нея през втората половина на 19 век родоначалникът на книгоиздаването у нас печата своите книги с образователна насоченост.  Печатарската преса отдавна е част от музейната експозиция, но доскоро не работеше. Вече обаче тя е отремонтирана...

публикувано на 22.04.25 в 10:20