Българите отказват да се присъединят към твърдите ядра на партиите и към призивите им за увеличаване на активността. Може да е с процент - два по-висока активността днес, но така или иначе тя влиза в едно плато, точно както и подкрепата за партиите. Коментарът за първите прогнозни резултати от изборите е на политолога Татяна Буруджиева.
В същото време тя вижда в днешния вот и размествания, като първото от тях е, че ГЕРБ продължава да се отлепва от останалите формации. Второто е, че сборът от подкрепата за двете ДПС-та показва, че те отново са втора политическа сила, защото електоратът на Движението не се разпилява към други партии.
Буруджиева изрази скептицизъм за успешни преговори между ГЕРБ и ПП-ДБ след първите изявления на втората политическа сила тази вечер, в които те повториха посланията си от предизборната си кампания.
ПП-ДБ не отчитат, че стават все по- малки от ГЕРБ и освен това тяхното спасение се дължи основно на партньорите им от ДСБ и Да, България. Фактът ,че не отчиташ до каква степен нито можеш да достигнеш до хората, нито хората проявяват активност да се приближат до теб, показва, че в преговорите ще имаме неадекватно поведение от страна на политическите сили. Адекватността означава всеки да си види мястото, на което избирателят го е поставил и да го разбере, коментира Татяна Буруджиева.
Тезата на политолога е, че ГЕРБ има варианти за съставяне на правителство и те зависят от това колко партии ще влязат в парламента. Единият вариант е ПП и най- вече ДБ да са прагматични партии и да оформят две парламентарни групи. Ако се стигне до разцепление, има възможност да се състави правителство с ДБ, ИТН и с БСП. Това ще е програмно правителство с ясна политическа отговорност, в което всеки да си носи кръста в управлението. Формулите на ПП-ДБ са формули на мъглата, защото нито знаем кой - кой е, кой го е номинирал и на кого е човек, смята анализаторът.
Другият вариант е да се потърси подкрепа от някое от ДПС-та. Разцеплението в Движението води до два резултата. Първият е, че ДПС вече не може да е балансьор в българската политика и това е добрата новина. Така няма да се влиза в управлението през задния вход. Второ сборният им резултат показва, че те са втора политическа сила. Така че вариантите са или за ясна ориентирана вдясно и работеща с ЕК и с ЕНП коалиция , или широко коалиционно представено правителство, фокусирано на програма, а не на десни ценности, прогнозира Буруджиева.
По думите й правителството ще бъде аритметично, но този път трябва да сме наясно какво ще прави това правителство.
И третият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" се оказа неуспешен. Срещу предложението гласуваха 130 от присъстващите народни представители от ГЕРБ – СДС, БСП – ОЛ, ИТН и "ДПС – Ново начало". "За" гласуваха 54 – от МЕЧ, "Възраждане" и "Величие". Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Алианса за права и свободи не бяха..
Постоянните вотове на недоверие обезсмислят този парламентарен инструмент. Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Христо Панчугов. Според него вносителите или не могат да си представят друг механизъм, с който може да се прави политика, или това допълнително разширява възможното поле на действие. "Възраждане"..
Отново се налага дебат за пореден вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Какви са политическите въпросителни, които носи въвеждането на еврото и неизвестните пред "Продължаваме промяната"? Според социолога от агенция "Тренд" Евелина Славкова вотът на недоверие, внесен от "Възраждане", "Меч" и "Величие" няма да мине и това не е..
Общинският съветник от "Има такъв народ" в Пловдив Димитър Арнаудов напуска партията и групата в местния парламент и става независим. В съобщение до медиите той заявява, че решението му е осъзнат избор, който е резултат от дълбоки разминавания с начина, по който ИТН води местната си политика. Той твърди още, че отстраняването му от ръководството..
На кръгла маса в парламента младите лекари и специализанти представиха законопроект, предлагащ мерки, които да ги задържат в страната. В предварителна дискусия здравната парламентарна комисия реши, че до 28 юли ще подготви законопроект, въвеждащ минимални изисквания за заплащането на медицинския персонал. По темата говорим с Мурад Назимов , 6 курс..