Само 10 направления с най-висок рейтинг във ВУЗ-овете в Пловдив

Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи днес рейтинговата система на висшите училища в България.

От нея става ясно, че Медицинският университет в Пловдив губи лидерството при специалност "Медицина". Обучението там вече е на втора позиция след Медицински университет- София. Пловдивският медицински вуз събира 71 точки, или с 1 точка по-малко от МУ-София.

Отличните направления са:

-  в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" - "Теория на изкуствата"

- в Университета по хранителни технологии - "Хранителни технологии"

- в Аграрния университет - две професионални направления – „Растениевъдство“ и „Растителна защита"

Пловдивският филиал на Техническия университет - София отново е безспорен първенец в 6 направления: „Електротехника и електроника“,„Енергетика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Машинно инженерство“, „Общо инженерство“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“. 

Данните показват, че над 85 % от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70. 

От настоящата година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование, съобщи още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни, както висшите училища, така и работата на Националната агенция по оценяване и акредитация.

Проф. Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите - от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са г. „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54. 

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).

Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование. 

Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.