Румънска фирма закупи от американска фирма първия в историята на страната самолет за "засяване на облаци". Стойността му е 5 милиона долара. Самолетът разполага с възможност за четиричасов полет, покривайки приблизително 500 000 хектара площ. При оптимални условия технологията може да увеличи валежите с до 20 процента.
Това е поводът за разговор с агрометеоролога проф. Валентин Казанджиев. Той обясни, че методът не е нов, а е разработен през 70-те и 80-те години, като България има също разработки в тази област. Мнението му като учен е, че изкуственото изваляване на облаците има две страни. Едната е добра за стопаните, за които всяка капка вода е от полза, но от друга страна се създават предпоставки за нарушаване на общата атмосферна циркулация в даден район.
Той цитира недоказани, но достоверни хипотези, според които изкуственото изваляване предизвиква сериозни последици – градушки или още по-продължителни суши. Трябва да си даваме сметка до какво биха довели нововъведенията в практиката ни, подчерта Валентин Казанджиев и допълни, че цената на самолетите за изкуствен валеж може да се окаже твърде скъпа. Цената и оборудването на самолета са едно, но най- много пари ще са необходими за закупуване на химическите съединения, които предизвикват конденза в средната атмосфера и оттам изкуственото изваляване. Цените на тези реактиви не са много ясни и това може да се окаже препъни- камъка на целия процес, коментира ученият.
Според него трябва да се създават и ползват технологии, базирани на земята и свързани с природата като специализираните напоителни системи. Трябва да се адаптираме към климатичните промени, а не да им въздействаме, подчерта професорът.
Той смята също, че процесът на въглеродна неутралност е невъзможен. Как да станем неутрални – това означава да не излъчваме ФПЧ, аерозоли, които предизвикват процеси на затопляне, а то пък, съчетано с неравномерното разпределение на валежите, предизвиква много бързо изразходване на водния ресурс и се стига до воден недоимък и суша. Това е защото не сме направили нужното да съхраним водното стопанство. България в същото е време е сред най- богатите държави на водни ресурси и минерални извори. Разрушена е цялата напоителна система, като всичко това предизвиква колапса в земеделието и икономиката, коментира Казанджиев.
Как лошото време и студа ще се отрази на реколтата от череши в пловдивско коментира в програма "Точно днес" производителят от Куклен Тодор Попов. Според него още е рано да се каже какви са пораженията върху плодните дръвчета, но при някои от ранните череши средно на около 20 цвята има една завързала черешка, което означава, че на 90 % ще има..
Анализотърт от ЦИД Тихомир Безлов, който от години следи контрабандата на цигари, коментира, че има много има много противоречиви съобщения около разбития край Пловдив канал за цигари миналия ноември и последвалите пет месеца по- късно скандали. Той обвърза началото им с две събития в Пловдив - обиските в офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“ през..
Група родопчани от Смолянска област, сред които и Тодор Батков – син, стигна на коне до гръцкото село Димарио, преминавайки през затворения ГКПП „Рудозем – Ксанти“ в знак на протест срещу отказа да се отвори пътят Рудозем – Ксанти след присъединяването ни към Шенгенското пространство. На няколкостотин метра от неработещия пункт, връщащите се от..
Третият епизод на "Елементи в криза" е посветен на огъня. Летните пожари в Цалапица, Царацово и Катуница допринасят за лошото качество на въздуха в Пловдив и разкриват трудностите в комуникацията между граждани и институции. Епизодът представя един от героите огнеборци - главен инспектор Димитър Бришимов, началник сектор "Пожарогасителна..
В Пловдив официално честваха "100 години Седмица на гората“. Инж. Мирослав Димитров, директор на Регионалната дирекция по горите съобщи, че отбелязването в Пловдив започна от началото на седмицата. Служителите на дирекцията са запознали децата от пловдивските училища с работа на лесовъдите и важната роля на горите у нас. Тази есен ще се..